Нека намерим онова, което липсва!

Културата си отива, а ние не можем да я спрем. Стоим и гледаме със свити сърца и насълзени очи умиращите велики личности, забравените български филми и погубеното ни народосъзнание.

Някои казват – модернизация.  Модернизация, в която след Тодор Колев и Калата идват индивиди като Криско и Преслава. Къде е основното, най-важното? Изкуството? Гордостта, че тези хора са българи, сънародници, и че правят тази държава по-смислена?

Културата си отива, а ние не се и опитваме да я спрем. Ето това е най-тъжното. Талантливи хора има. Публика, която жадува за тях също. И пак нещо липсва, не е достатъчно... Нещо се изплъзва през пръстите ни и потъваме в ежедневието на олио от 3 лева, сметки за ток и изпълнители, пеещи за "женки, женки". Не казвам, че не бива да ги има. Но големи, изпълнени с българщина и изкуство хора си отиват, а ще дойде ли някой достоен след тях?

В главата ми нахлуват образи като Стоян Радев, Веселина Михалкова, Симеон Лютаков, Стефан Вълдобрев, Камен Донев, които ми дават някаква надежа. И искрено се надявам това поколение също да остави след себе си така дълбока черта, както това на Григор Вачков, Катя Паскалева и Стоянка Мутафова.

И да намерим онова, което липсва. Да си върнем културата обратно. Да не забравяме, че и ние имаме наш, роден свят на изкуството, в което има художници за гледане, музиканти за слушане и актьори за изживяване.