Венци: Докторе, омръзна ми този мизерен живот!

Историята на мъжа, който се самозапали в община Раднево

"Докторе, омръзна ми този мизерен живот!", Венцислав Асенов, мъжът-факла от Раднево, който угасна вчера в 4 ч сутринта в УМБАЛ "Св. Георги" в Пловдив, обяснил на лекуващия си лекар защо си е драснал клечката. Докторът предал на дъщеря му Антоанета, която си дошла от Германия, за да види татко си жив, последните думи на Венци. Като го докарали в клиниката по изгаряне в Пловдив на 26 февруари, бащата на 5 деца все още бил контактен. Дори подписал, че е съгласен да го оперират, научи "Стандарт".

"Изглежда страшно, няма лице, няма кожа, само по краката под коленете може да се познае, че е човек", дави си в сълзи Антоанета, която намерила кураж да види агонизиращия си баща. Лекарите направо й казали, че няма никаква надежда Венци да оцелее. Кожата по тялото изгоряла над 75 на сто, белият дроб бил увреден тежко и от първия ден Венци бил на командно дишане. А в края на миналата седмица изпаднал в клинична смърт. "Само ще се мъчи...", подсказали лекарите на близките, че ако поискат могат да изключат системите, които го поддържат. Жена му Стефка и 5-те му деца обаче до последно се надявали на чудо. Искали Венци

да живее, колкото дни Бог му даде

"Не мога да разбера защо се затри, ние никога не сме били по-добре, винаги сме живели бедно, от място на място, от квартира на квартира", търси обяснение на трагедията Антоанета. Самата тя е избягала от мизерията чак в Германия. Работела като сервитьорка, омъжила се повторно, имала и бебе на 4 месеца. "Оставих го на съпруга си да го гледа, мога да изчакам най-много още няколко дни", казва  притеснена Тони. Младата жена ще може да погребе баща си - очаква се близките на Асенов да го изпратят днес. Антоанета има и две големи момчета от първия брак – Стефан е първокласник, Венци е в 5-ти клас. За тях досега се грижели баща и майка й - на този етап няма как да ги вземе със себе си. Затова се чуди как майка й

ще оправя сама и с двете внучета

"Само като се оженихме имахме 3-4 спокойни и щастливи години", връща се с тъжна усмивка назад вдовицата на Асенов. Била на 15 г., когато се залюбили, учела в строителния техникум в Бургас. Венци бил вече зрял мъж, на 27 г. Едно лято бил на гости на сестра на морето, запознали се със Стефка и есента отишли при родителите й в Силистра да им искат благословията. Въпреки че била малолетна, не прекършили мерака й, дори приели младите да живеят при тях. Венци започнал работа при тъста си като животновъд в АПК-то, родило се и в първото им дете. След това цялата фамалия се преселила в Шумен и там Венци и Стефка започнали работа в Комбината за товарни автомобили. "Това беше последната ни платена работа, след промените предприятието фалира и ни съкратиха", припомня си патилата Стефка. Вече с 5 деца, малкият Динко бил на 1 г., тръгнали да търсят препитание на другия край на България – в комплекса "Марица-изток". В един от рудниците работела леля на Венци и му помогнала да започне там. Наели го като общ работник, но изкарвал добри пари. До момента, в който претърпял тежка контузия на единия крак. "На два пъти му вадиха вода от коляното, започна и леко да накуцва", припомня си премеждието Стефка. Чорбаджията не само не му платил обезщетение за трудовата злополука, а един ден му директно го изхвърлил с думите: "Сакати хора не ми трябват!". Оттогава Венци и Стефка

 

повече от 10 г.са без постоянна работа

Отвреме-навреме ги наемали по програмата за временна заетост – в "Чистота"-та, в психоболницата, при разкопки на историческия музей. А единствените им постоянни доходи в последните години били детските надбавки за двете внучета и социалната помощ за малкия, който страдал от епиелпсия. При тях живеел и най-големият им син Тихомир, който също е безработен. На плещите им все още е и най-малкият, Динко, ученик в Ракитово, Пазарджишко. Само средният Асен и най-малката им дъщеря Мария, които са в Стара Загора, горе-долу се оправяли сами. Асен и мъжа на Мария работели в конеферма в старозагорското с. Малко Кадиево и изкарвали някой лев.

В края на 2012-а дали на Асенови ведомствено жилище

две стаички и кухня, потънали в мухъл

Но тази жест на общината се оказал твърде горчив. Предишният собственик навъртял вода за 1400 лв и ВиК-то започнало да си ги търси от тях. Оспорили иска, сметката била намалена на 433 лв., но и те били непосилни за семейството. "Два дни преди да се самозапали Венци дойде съдия-изпълнител и ни даде срок до 20 март да ги платим”, посочва Стефка една от вероятните причини за трагичното решение на съпруга си. Дошла и сметката за ток – 250 лв., въпреки че се отоплявали с дърва, нямали никакви електроуреди, дори хладилник. Като капак на всичко било и спирането на социалните помощи за един месец на Стефка.

"Как не ги е грях да говорят, че съм получила 14 000 лв от продадени ниви!”, казва през сълзи Стефка. Брат й и сестра й наистина продали някакви наследствени имоти в Силистренско, но взели няколкостотин лева и нея изпратили 200 лв. Стефка обаче била наказана от социалните служби и дори

върнала 85-те лева помощ за декември

"Платих и на ВиК-то, и на Енергото от помощта, които ни отпусна община Раднево, дано се замогнат от нашите измъчени пари”, нарежда Стефка. Общинарите им отпуснали 4 000 лв. Още малко над 2 000 лв. получила след участието в ТВ предаване на Мартин Карбовски и публикуването на набирателната сметка във в. "Стандарт". "Благодарна съм на хората, които отделиха от залъка си да ни помогнат”, казва Стефка. Грях, не грях, с част от парите започнала ремонт на жилището. "На живот с Венци не можахме да го оправим, поне да го изпратя за последно от нов дом", казва съсухрената от мъка жена. Стефка не се е замисляла и няма обяснение защо варненецът Пламен Горанов без изпратен като герой с национален траур, а нейният Венци угасна, забравен от всички. Единият изгоря в битката с властта и мафията, другият – в битка с мизерията, казват по-учените от нея. А, като се замисли човек, това май са двете страни на един и същ медал – сбъркания ни демократичен преход.

 



Снимка на Деня

Щрихи от Плевен