Пастирът Бисер Русев в търсене на златото. Шокиращ разказ на "Шпигел"

Бисер Русев живее в родното си село Ветово, където всеки ден изкарва стадото си на паша. Той е добър пастир, никога не е губил коза. Собствениците на животните са изключително доволни от него. Плащат му когато и с каквото могат - ракия-анасонлийка, картофи, брашно или хляб. Пари в брой Бисер рядко е получавал. Още по-рядко му се е налагало да напуска Ветово, където се чувства сигурен, а и полезен.

Но Бисер мечтае за по-добър живот. Тръгва да го търси в Германия. Но там наистина ли парите растат по дърветата?

Списание "Шпигел" разказва нерадостната история на един българин.

Откакто България е членна ЕС, Бисер все по-често вижда как негови познати заминават на гурбет, предимно в Германия, откъдето после се връщат с нови коли, с пари, с които правят ремонт на къщата си, купуват си земя или просто се окичват със злато. Така у него се ражда желанието да отиде и той в тази далечна страна на мечтите, където "парите растат по дърветата", както му разказвали неговите приятели.

Бисер Русев идва от район, в който предприемчиви търговци на хора са си разпределили териториите и захранват германския трудов пазар с роби от Източна Европа, работещи на безценица по 12 часа на ден.

Три пъти седмично тези търговци организират транспорт до Германия. Именно по този начин Бисер пристига в страната през лятото на 2011 година. 36-годишният работник оставя жена и две деца, за да работи по строежите в чужбина. Първите 3 месеца спи на матрак в изоставена сграда заедно с още 15 българи - без течаща вода, без ток, само с един газов котлон.

По-късно се премества в таванско помещение, където живеят общо 40 български работници. Срещу 155 евро на месец се сдобива с правото да спи в кухнята.

Тъй като германският трудов пазар е затворен за българи до края на 2013 година, го посъветвали да регистрира фирма, за да заобиколи забраната. Така Бисер получава разрешение за работа от градските власти в Офенбах, край Франкфурт.

Айдън, собственик на фирма за строителна дейност и търговия с турски стоки, наема Бисер на работа в  химически цех. Бисер, който не говори немски, се чувства там сред свои - самият той е представител на турското малцинство в България. А работодателят му Айдън е един от хората, които печелят от труда на източноевропейските пришълци.

Българинът къса уретер вследствие на падане от високо при инцидент по време на работа.

Днес, година и половина по-късно, Русев лежи на болнично легло в един приют за бездомни във Франкфурт - с катетър и в очакване на тежка операция, която обаче няма кой да плати. На 8 квадратни метра той се опитва да събере отломките от някогашната си мечта.

"Вече не мечтая за никакво германско злато, искам само час по-скоро да се отърва от този маркуч", казва Русев, сочейки катетъра.

След трудовата злополука, която дори не била докладвана от фирмата, наела Русев във фаталния ден, добри хора помагат на българина да се свърже с профсъюза "Верди", който му осигурява легло в приют за бездомници.

"Това е първото ми истинско легло, откакто съм в Германия", казва той. Нарича го "моят офис". Под възглавницата си държи синя папка, в която е историята на целия му престой в Германия. При пристигането си мечтаел за Мерцедес и къща, с която да ощастливи съпругата си. А днес просто иска да оцелее...

В България обаче не иска да се връща. Как да разкаже на близките си, че се е провалил на Запад? Освен това жена му го напуснала. Мъчно му е само за двете му деца. И за полята в Северна България, които навремето кръстосвал с козите.

От профсъюза "Верди" му казали, че е твърде вероятно съвсем скоро да получи дата за операция. "Има надежда", казва си той. Дано е така.