Маршрутът е дълъг 380 километра, като се лагерува в Бургас.

С велосипед от София до морето - това приключение определено не се случва постоянно, но всеки би могъл да го осъществи, ако има желание. Това съветват Христин Ангелов и Калин Кръстев, които са изминали 450 километра за по-малко от седмица. По-точната сметка е по около 100 километра на ден, което прави по осем часа каране и по 8000 калории разход, пише в. "Стандарт".

Е, в голямата жега почивките са задължителни, но като цяло по-голямата част от времето преминава във въртене на педалите. Ето какво разказват търсачите на силни усещания.

Организаторите от сдружението "Велоразходка" обмислят първо да стигнат до морето за четири дни, но повечето от сформираната група не са опитни и за да им бъде удобно и на тях, разграфират маршрута за пет дни. Първата вечер акостират в Пирдоп на 80 километра от София по подбалканския път. Там отсядат в училищен пансион. Втората стигат до язовир "Копринка" в Долината на розите - пренощуват в бунгала край язовира. За третата избират село Червенково, близо до Сливен - разположено в малка котловина в Средна гора, като южно от него минава Тунджа, една от най-дългите реки в България. Там пък си наемат цяла къща.

Последната вечер спят съвсем близо до морето - в Айтос, на 30 километра от Бургас. Там харесват къщата за гости "Чифлика". На петия ден пристигат около обяд в Обзор, а първото нещо, което правят, е да се топнат в морето. "Този маршрут, който минава през Подбалкана, е най-подходящ за велотуризъм.

Вижда се цялата красота по пътя. Особено сега, след като пуснат магистралата, движението ще бъде още по-спокойно. Прекосява се Дюлинският проход, последната трудност.

Финалът е с прекрасно спускане директно в Обзор, буквално на плажа

А и когато човек е близо до морето, не чувства последния баир", обяснява 28-годишният Христин, който осъществява прехода за трети път. Първото му пътешествие е доста импровизирано. Тръгва с двама познати, без никаква подготовка и с 15-килограмова раница. Докато слезе от квартал "Младост" до центъра, разбира, че няма как да издържи този товар на гърба си. Затова спешно купува багажник за колелото. Сбъдва детската си мечта. След това не особено благоразумно каране започва да спортува активно, освобождава се от някои вредни навици като тютюнопушенето. "Исках да помогна и на други да осъществят мечтата си, която аз реализирах", мотивира се той.

Калин пък се включва за първи път. "Заради приключението и възможността да видиш много неща. Карането в група едновременно се социализира и спортува", споделя той. Разказва и че му е било най-тежко между Сливен и Айтос, тъй като ветровете там са доста силни. "Беше леко стресиращо. Влага се четири пъти повече енергия, отколкото е необходимо за същото движение на по-малко ветровито място. Но всички се справихме, никой не е бил оставен без помощ".

Преходът няма състезателен характер

Максималната скорост е около 20 километра в час, т.е. такава, че на всички да им е комфортно по време на карането. Обикновено първи се изморяват тези, които не са се подготвили и никога не са карали на по-големи разстояния. За тях третият ден е най-тежък, защото не успяват да се възстановят през втория, а и тогава идва вятърът. "Всички стигнахме благополучно,

някои дори се върнаха от там отново с колелета,

други, по-изморените, взеха влака. Но стана прекрасно", разказва Христин. Е, имало е и леки инциденти, на които всички са се смели с глас. Когато пристигат в село Червенково по обед, слънцето пече толкова силно, че гумите на повечето колелета започват да гърмят една след друга заради жегата. "Историята завърши с голям смях. Всеки лепеше гуми и се забавляваше", спомня си Христин. С групата винаги пътуват и двама-трима механици, които помагат при по-сериозни повреди. "Няма нещо, което да ни спре. Само напред", надъхва начинаещите Христин.

Понякога сдружението успява да осигури спонсори, които помагат с екипи или храна за прехода. Повечето общини също съдействат за подслона, като осигуряват общежития за нощуване. Някои решават да спят на палатка, която за радост не носят на гърба си. Заедно с групата задължително пътува и лек автомобил, който превозва по-тежкия багаж на ентусиастите. Той е и кола за безопасност, която помага при по-опасните участъци на пътя. Когато има изморен, той оставя колелото си в багажника и почива в колата. Хапването и пособията за смяна на гума се носят обаче на рамо. Тъй като за тази година няма спонсори, всички мераклии, които ще се включат в скорошното пътешествие, сами ще платят разходите. По груба сметка на Христин за пътя до морето на човек му трябват около 50 лева. В бройката на колоездачите няма никакво ограничение. Могат да се включат и непознати хора, които искат да изпробват силите си.
Тази година тръгват на 3 август

Маршрутът е дълъг 380 километра,

като се лагерува в Бургас. Записването става на сайта velorazhodka.org или на Фейсбук страницата на групата. "Колкото сме повече, толкова по-добре, защото когато колоната е по-голяма на пътя, шофьорите ни обръщат повече внимание и се съобразяват. Когато има двупосочен участък от две платна, повечето шофьори не забелязват, че едната лента е празна, и минават на една педя от велосипедиста. Това е неприятното - не са особено толерантни", обяснява Христин. Той и колегите му предпочитат в групово каране да се подреждат по двама на пътя, за да може шофьорите да ги забелязват по-лесно. "Тогава ставаме фактор на пътя", допълва го Калин. Идеята на сдружението "Велоразходка" е да помага на тези, които тепърва се качват на колело, и на тези, които ги е страх от повечко километри. Тя стои зад редовните велообиколки на София, които тръгват всеки четвъртък от езерото Ариана. А понякога организира и "тайни" събития - групата тръгва, без да знае за къде, крайната точка е известна само на водачите. "Искаме да им покажем, че карането не е толкова страшно. Че както човек ходи на работа с колелото в града, така може да го използва и за туризъм", заключава Христин.
Топ съвети

1. Отговорност към велосипеда. Колелото трябва винаги да е в изправност. Заедно с него задължително върви каската. Хубаво е всеки да бъде подготвен с резервна гума, помпа, лепенки.
2. Храната. Човек трябва да се храни добре. Много хора си мислят, че като не ядат и карат, ще отслабнат, но това изтощава тялото. Менюто трябва да е богато на въглехидрати. Вафличките и малките десерти са супер. Салатите и плодовете също са за предпочитане, за да се възстановят витамините. "В никакъв случай някой да не си мисли, че е на диета. Имаше един такъв случай, но момчето много бързо разбра, че така не се получава", уточнява Калин.
3. Тренировка. За да не му е тежко на колоездача, трябва да потренира преди пътешествието. "Да покара две седмици колело на по-дълги дистанции", казва Христин. "Ако всеки започне с дистанция от 20 километра и постепенно увеличава до 60, няма да има никакви проблеми с преумората", допълва Калин. Това ще направи и начинаещите по-сигурни и уверени в себе си, защото понякога самият страх може да доведе до инцидент на пътя.
4. Психическа настройка. "Нещата не са толкова страшни, колкото изглеждат. В това страхотно изживявяне няма нищо драматично. Човек много се забавлява", обяснява Калин.
5. Доброто настроение и усмивката. Компанията гарантира по-силна мотивация и по-весело изкарване. Така че освен зареден, човек не трябва да тръгва и сам. "Колкото повече, толкова повече", цитира Мечо Пух Калин. "Хората имат нужда от събития от социален характер, затова колкото са повече участниците, толкова е по забавно", категоричен е и Христин.