Иракли в капана на "Параграф 22"

Има едно чудновато място на морския бряг, на което щом дойде лято, тутакси започват бунтове и въстания. Едни хора окупират с живи вериги крайбрежието, други лягат пред багерите, а трети търчат с папки в прокуратурата. Революциите не се вдигат само на плажа, а тресат с пълна сила трасето от Иракли до столицата. Сагата "Иракли" се точи вече две петилетки, а през това време стотици частни собственици на златни парцели в местността притежават имотите си само на книга. И обещава да се задълбочи - покрай мораториума върху строителството, който ще се наложи, докато се чертаят границите на новия национален парк "Българско Черноморие", пише в. "Стандарт".

Лято е и войната за Иракли пак се разгаря с пълна сила. Преди дни стана ясно, че след инспекция 23 палатки ще бъдат премахнати - 7 на плажа и 15 в гората. А собствениците на имоти пак плашат, че ще бранят с живи вериги земите си. Вече 10 г. първите пишат жалби и се кълнат, че законът е на тяхна страна. Еколозите обаче категорично водят по точки, след като успяха да блокират вече два проекта за ваканционни селища. След зелената война десетки милиони левове инвестиции са погребани в дивата местност. Бунтовниците са твърдо решени, че няма да допуснат никакви строежи сред природата.

Странното в случая е, че обявената за "тера инкогнита" територия отдавна е застроена. Още през 60-те години на миналия век тук изникват детски лагер с паркинг, бунгала и ресторанти. Къщичките са запазени и до днес и продължават да се използват от туристи. Друга малка подробност, която протестиращите игнорират, е, че парцелите на Иракли отдавна са възстановени на частни собственици по закона за реституцията.

Става въпрос за терени от 900 дка, за които от 1997 г. е разработен териториален устройствен план и няма законова пречка за строителство. 10 г. по-късно имотите попадат в зона "Натура 2000", но дори и този факт не анулира правото да се строи, макар и с ограничени параметри. На теория законът е спазен и проблеми няма, но на практика се влиза в т. нар. "параграф 22". В местността хем може да се строи, хем след първата копка градежите се спират. Голямата истерия "Иракли" започна през 2008 г., когато българо-швейцарската фирма "Суис Пропъртис" наля основите на бъдещето ваканционно селище "Ривърсайд вилидж".

Проектът за 4 млн. евро започна и приключи с основите и потъна в небитието. 5 г. по-късно за всички е ясно, че проваленият градеж падна в жертва на ековойната. Певецът Стоян Захариев, който бе представител на компанията от българска страна, признава, че е замразил дълбоко проекта. "Спечелихме всички дела в съда, защото всичко, което правихме бе законно. Сега няма пречка да се строи, но нямаме и пари.

Докато чакахме правосъдие, почина съдружникът ми швейцарецът Валтер Ридер. Парадоксът е страшен - идва един инвеститор, купува си законно земя, плаща си данъците, прави проекти, ОВОС, държавата му дава разрешение и след това същата държава отменя собствените си документи и заема друга позиция от страх пред т. нар. "зелени". Но аз не обвинявам тези екоорганизации. По-важно е какво правят държавните институции, те трябва да спазват законите и да упражняват контрол", обяснява Захариев. "Сега същото се случва и с другия инвеститор Добрин Иванов.

Не познавам друг бизнесмен с толкова чист и прозрачен бизнес. Още преди да сложи 1 тухла, изгради пречиствателна станция, и то най-модерна, скрита под земята. Той също имаше всички разрешителни, но и на него му спряха строежа. Просто държавата кляка пред протестите", коментира певецът. Собствениците на парцели в Иракли обвиняват "зелените", че си затварят очите пред безобразието с незаконния къмпинг. "Защо никой не се вдига на бунт, когато цяло лято в Иракли има 1000 палатки и местността е превърната в сметище. Някой ден с тези огньове и гората ще запалят.

Но никой не протестира, защото всички тези хора, които са се обявили за природозащитници, просто искат да почиват безплатно на море в чужди имоти. Държавата нас ни репресира, въпреки че сме законни, а толерира беззаконието", гневят се частните собственици. И се оплакват, че върху пясъка са паркирани високопроходими джипове, а един летовник дори си е докарал катамаран, който е изтипосал директно на плажа, за да не го отнесе морето. Безсилна се оказва дори и РИОСВ, защото палатките са в частни имоти и са проблем на собствениците им.

Ключова мисия в целия този сюжет е отредена на малката река Вая, която играе ролята на фронтова линия. Тя разцепва Иракли на две половини и се влива в морето, разделяйки на две и широката плажна ивица. От едната страна на реката е идиличната картина с плажните барове, чадърите и шезлонгите. Плажът в тази част се стопанисва от "Емона 2000" и е превърнат в райско кътче с всички екстри на цивилизацията. Зад пясъка на първа линия стърчат като призраци недостроените еднофамилни къщички, чийто градеж бе спрян след последния протест на еколозите.

От другата страна на реката са се настанили бунтовниците. Там няма нито чадъри, нито шезлонги, защото ивицата е без концесионер. Няма ток, вода, дори и тоалетни. В дивия пущинак са опънати стотици палатки. Хората от двете страни на реката почиват активно, но не се изпускат един друг от поглед. Не минава и седмица, в която да не цъфнат я инспектори от РДНСК, я екоинспектори или журналисти, повикани от анонимен информатор. Паролата, която вдига всичко живо на крак, е: "На Иракли се строи." Поредната проверка установява, че строежите са дълбоко замразени. Инвеститорът от "Емона 2000" дори и не помисля да шавне, защото го чака революция.

Добрин Иванов обаче е завел няколко дела в съда и си търси правата, защото до момента е заровил в Иракли над 20 млн. лв. с надлежните разрешителни на държавните органи.

"Истината е, че "Зелените" са екомилионери, това са много богати хора. Усвояват милиони от европейски програми и това е техният бизнес. Ние не го знаехме това, когато започнахме проекта. Но няма кой да спре развитието на Иракли, защото обществото има нужда от това. Сега или след 5 г., въпрос на време е нещата да се случат. Земите са включени в новия устройствен план и всеки, който го блокира, саботира не само инвеститорите, но и държавността", убеден е Стоян Захариев.