"Модерна България": Смяната на олигархичния модел изисква широко съгласие

От непартийното движение смятат, че трябва да има контрол и върху съдебната власт

Дискусия на тема  "Изходът от политическата криза – възпроизводство на модела или смяна на системата”  събра експерти, общественици, представители на граждански и политически организации.

От Нова алтернатива и гражданско движение "Модерна България" смятат, че е нужна смяна на системата, отхвърляне на олигархичния модел, конституционни и законодателни промени, които да поставят политици, закони и монополи под ефективен граждански контрол.

"Днешният форум е добър пример за тематично взаимодействие между една партийна и една гражданска формация, които се създадоха само преди една година. Всяка от тях има за своя програмна цел смяната на олигархичната система. Днес е време за реален политически и граждански диалог с всички, които не искат статуквото да се възпроизвежда като в омагьосан кръг, а желаят смяна на системата", заяви политологът Емил Георгиев. "Преди година мнозина възприеха идеята за смяна на системата като екзотика, но днес сме свидетели, че тази идея е по-актуална от всякога", разясни повода за дискусия той.

Лидерът на Нова алтернатива Николай Цонев изтъкна,  че единственият път за излизане от кризата е утвърждаване на принципно нови политически субекти, които могат да консолидират обществената енергия за промяна на статуквото. "Ключово значение има утвърждаването на центристкото пространство, като носител не само на реформи, но и на повече съгласие и умереност", заяви Николай Цонев.

"Нужна е смяна на системата - безконтролната власт, оплетена от пипалата на олигархията и проядена от корупция трябва да бъде сменена с власт под граждански контрол и справедлива икономика", заяви Борислав Цеков от Движение "Модерна България".

Той представи пакет от конкретни реформи, залегнали в Гражданския манифест за смяна на системата от 24 юни м.г. Според "Модерна България" е необходим не само силен граждански контрол върху политици, закони и монополи, а и елементи на граждански контрол върху съдебната власт.

"Предлагаме тримата големи в съдебната власт и останалите административни ръководители, след като бъдат избрани от ВСС, да се утвърждават с плебисцит. Гражданите да могат да се произнесат дали имат доверие в качествата и репутацията на съответния магистрат или да го отхвърлят", изтъкна Цеков.

Социалният антрополог Харалан Александров прогнозира, че хората участващи в протестите все по-често ще за си задават въпроса: ”Автентично ли е това, което се случва или сме въвлечени в недотам почтени и задкулисни игри?” Това ще доведе до радикализиране на протестите, но и до намаляване на групата, която ги подкрепя, заяви Харалан Александров.

Преподавателката в Юридическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски" Здравка Кръстева подчерта, че смяната на системата и осъществяването на реформите, заложени в Гражданския манифест за смяна на системата от 24 юни 2012 г., не са по силите на отделни партии или коалиции.

"Необходимо е постигане на широко съгласие за параметрите на промяната. Двуполюсното противопоставяне в български условия няма да доведе до смяна на системата, а до реваншизъм и безогледна конфронтация. Необходима е широка коалиция за смяна на системата, която да е на идеологически принцип и да обедини за конкретни реформи граждански и политически среди от различни части на спектъра, но с обща визия как да се смени олигархичния модел", заяви Здравка Кръстева.
Според Камелия Нейкова от Нова алтернатива част от смяната на модела е въвеждането на нова избирателна система.

"Трябва да се даде повече власт на избирателите чрез преференциална система. Важно е и да се създаде професионална, департизирана изборна администрация".
Проф. Владимир Чуков от "Модерна България" постави акцент върху децентрализацията на властта към регионите като задължителен елемент от смяната на системата.
На механизмите за гражданско участие в управлението се спряха Петър Кичашки от "Модерна България" и Дончо Иванов от Коалиция за устойчиво развитие.
Политологът Боян Кутевски  представи свои виждания за патриотично-либералния модел като алтернатива на порочните практики в политиката и на провалените партии на прехода.