Преподавателяв в СУ споделя планове за промените в образователната програма по български език и литература

Литературата вече не е само литература до 1944 година или до 1980 година. Тя е литература до 2013 година. Това заяви проф. Боян Вълчев, преподавател в Софийския университет "Св. Климент Охридски".

"Ние трябва да си представим, че децата учат 12 години. Това е един определен отрязък от време", каза още той. "Ние трябва да видим какво можем да редуцираме от онова, което е от по-отдавнашните периоди, за да може да включим по-новите, по-съвременните неща. Това не значи, че трябва да се лишим от иконите на нашата култура. Нито Ботев ще отпадне някога, нито Вазов и т.н. Ние никога няма да можем да ги съкратим, но дори при тях това, което се изучава, трябва да бъде сведено до най-задължителното."

Професорът посочи, че в бъдещите програми липсват много съществени неща. Например няма ги Емилиян Станев, Йордан Радичков, Ивайло Петров, Блага Димитрова, Валери Петров, Павел Матев, Дамян Дамянов, Веселин Ханчев. Това са все пак също така иконични автори, които по никакъв начин не са включени в гимназиалното и прогимназиалното обучение. "Ние в крайна сметка не можем да останем само на равнището на българската класика. Тя никога няма да напусне учебниците. Тя никога няма да бъде извадена по някакъв начин, но не може да фигурира в пълния си обем. Просто това е невъзможно заради времето, което е нужно.”

Според проф. Вълчев програмите по литература в момента по принцип са претрупани. В тях вече трябва да се намесят не само филолозите, не само литературоведи - там трябва да се намесят психолози, културолози, социолози и други. Защото ученикът, който ние си представяме или който трябва да си представим като образ след 12 клас, по някакъв начин трябва да е хармонично изграден. Той не може да бъде тъпкан само със знания, знания, знания, които за кратко време пребивават в неговата глава, а трябва действително да бъде изграждан като хармоничен комплексен образ. "Затова казвам, за съжаление ние в голяма степен в момента превръщаме главите на децата в складове за невинаги потребни знания, които при това са временни складове – за много кратко време", допълни той.