Един от парадоксите в българската икономика са „Български пощи” ЕАД

Пазарът на услугите, които предлагат, е либерализиран от 2011 г. „Пощенските оператори изпълняват дейността си при условия на равнопоставеност и публичност”, според чл. 18 от Закона за пощенските услуги (ЗПУ), но държавният мастодонт си остава нереформиран и използва една вратичка в закона (чл.29а) за получаване на държавна помощ (искането на пощите е за над 20 млн. лв.) поради това, че е доставчик на универсална пощенска услуга и изпълнява ….. „социални функции”. „Универсалната пощенска услуга се предоставя от пощенски оператор, на когото със закона е възложено задължение за извършването на тази услуга на територията на цялата страна чрез организирана и управлявана от него пощенска мрежа”  (чл. 24. от ЗПУ).

Така наречената „социална функция” няма нищо общо с предоставяне на пощенски услуги за населението. Това понятие бива използвано за пилеене на пари на данъкоплатците. Ако имаше политическа воля и мениджъри, които да извършат необходимите реформи, на държавата можеха да и бъдат спестени милиони, но уви.     

Какво да се направи:

Закриване на пощенски станции в населени места с население под 800 жители. Това е съвсем законно, т.к. според наредбата, регламентираща гъстотата на точките за достъп до пощенската мрежа за предлагане на универсална пощенска услуга, „пощенски служби се откриват в населени места с население над 800 жители.”

Даване на франчиайзинг възможността за предоставяне на пощенски услуги. Това от една страна ще облекчи пощите, от друга ще генерира допълнителни доходи на предприемчиви лица в малки населени места. „Пощенските оператори имат право да сключват договори с други лица за изпълнение на части от дадената им лицензия. Лицензираният и в тези случаи носи отговорност за цялостното изпълнение на лицензията.”  (чл.22 от ЗПУ)

Какво пречи да се даде на хората по места възможността да предоставят в разработени от тях обекти (например така наречените смесени магазини) и пощенски услуги. Хем ще имат допълнителен доход, хем дейността им ще стане по-ефективна, хем може даже повиши гъстотата на мрежата за предлагане на пощенски услуги. 

Представяне на мобилна пощенска услуга. Това е много добър метод за задоволяване потребностите на населението от пощенски услуги на места, където не е рентабилно поддържане на пощенски офис и липсва друга възможност за това.  

Приватизация на пощите. Нищо не задължава държавата да извади „Български пощи” ЕАД от забранителния списък за приватизация и да предостави на частен инвеститор пощите. Опити в тази посока имаше, но те винаги бяха парирани с намесата на синдикатите, защото 4000 – 5000 служители щели да бъдат съкратени, ако дружеството бъде приватизирано. Това е откровено признание, че в пощите има излишни 5000 души, които българския данъкоплатец трябва да храни. Защо? Пощите се създават, за да представят пощенска услуга на населението, а не за да има работа за пощенските служители. Объркването на причината и следствието (работните места да се обуславят от необходимостта от представянето на съответната услуга на населението, а не обратно) води до прахосване на милиони левове на данъкоплатците в България.   

Казусът „Български пощи” показва, как една перфектна нормативна уредба не е достатъчна за реформиране на един сектор, чрез изкуствена поддръжка на един държавен мастодонт. Не само, че работи неефективно, че харчи пари на хазната, но и пречи на предприемаческия дух и развитие на пазара, създаването на работни места по естествен начин (а не поддържането на изкуствени такива), генериране на икономически растеж, подобряване качеството на услугите за населението.

При една успешна приватизация на „Български пощи” ЕАД и един добър следприватизационен контрол, това дружество вместо да генерира загуба, може да плаща данъци на държавата. Разходите могат да бъдат оптимизирани, например като в офисите на пощите се предлагат и услуги - финансови, туристически, продажба на самолетни билети и т.н.

За всичко това трябва политическа воля!