Плевнелиев: Поляризацията остава основен проблем на българското земеделие

В Тракийския университет държавният глава призова за внимателно планиране на земеделските субсидии до 2020 г. и за повече внимание към малките ферми

След 2015 година до 13 на сто от годишния бюджет за подпомагане с европейски средства на земеделските производители ще бъдат насочени към плащания, обвързани с производството.

Тази договореност е много важна за България, защото ще даде възможност за по-справедливо подпомагане на зеленчукопроизводството, овощарството и животновъдството. Това заяви президентът Росен Плевнелиев в лекция пред студенти от Тракийския университет в Стара Загора, посветена на стратегическите перспективи за развитие на земеделието и производството на храни у нас. В момента държавите-членки могат да получават обвързани помощи до 3.5% от общите средства на всяка страна по Първия стълб на Общата селскостопанска политика (ОСП) за подпомагане на икономически уязвими ферми и по екологични съображения.

Държавният глава коментира, че въпреки ограниченията и изоставането в развитието на сектора през последните 20 години, в областта на земеделието и производството на храни България има безспорни конкурентни предимства. В страната ни се употребяват 650 вида лечебни растения, като 300 от тях се събират ежегодно. България се нарежда сред най-големите производители на подправки и билкови продукти в ЕС – 71% от производството в съюза или близо 40 хиляди тона през 2008 година. Страната ни също така е един от най-големите производители на етерични масла и най-големият производител в света на биологично розово масло, припомни държавният глава.

Росен Плевнелиев очерта и перспективите пред българското земеделие в областта на биоземеделието и животновъдството, като постави особен акцент върху възможностите за разширяване на сътрудничеството със страни от Близкия изток при производството и износа на месо и месни продукти.

Като един от основните проблеми на земеделието у нас Росен Плевнелиев посочи поляризацията на сектора. В България днес функционират около 5 500 едри стопанства и арендатори и около 250 000 малки, основно в животновъдството, които са със слаба пазарна ориентация. Според Плевнелиев основна причина за това е възстановяването на правото на собственост върху земята в реални, а не в идеални граници, след 1989 година. Този модел, който президентът определи като грешка, може да бъде преодолян чрез коопериране и сдружаване на стопаните. „Консолидацията на земеделските площи е позитивен процес, а необработените земи у нас намаляват и съм убеден, че тази тенденция ще се запази“, коментира на срещата със студентите Плевнелиев.

Пред държавния глава младите хора поставиха въпроси, свързани с възможностите, които разкрива селското стопанство за развитието на регионалната икономика и с допълнително финансиране на академичното образование в областта на ветеринарната медицина, агрономството, зооинженерството, хранителните технологии. „Задача на правителството, на бизнеса и на университетите е да подготвим и да подкрепим сектор, който ще се развива“, подчерта Росен Плевнелиев пред младите хора.

В Тракийския университет държавният глава призова за внимателно планиране на земеделските субсидии до 2020 г. и за повече внимание към малките ферми. „Необходимо е да планираме добре, да концентрираме усилията си и се надявам Националната стратегия за развитие на земеделието до 2020 г. да бъде консенсусен документ, който успешно ще бъде защитен“, заяви още президентът Росен Плевнелиев. Държавният глава получи от ректора на Тракийския университет проф. Иван Станков почетен плакет на висшето училище. Президентът посети клиниките на Ветеринарно-медицинския факултет на Тракийския университет и разгледа експозицията на Музея на коня и конния спорт, разположена на територията на университета.