Тя се предава от поколение на поколение в града

Само седмица остава до крайния срок за участие в фотоконкурса "Ахтопол – град на любовта". Всеки, който иска да се включи в него, може да публикува свои снимки на новата страница във Фейсбук.

Ето я легендата, която се предава в града от поколение на поколение и разказва защо Ахтопол е наречен град на любовта, а именно Агатополис:

Посейдон пристигнал пръв на Олимп за съвета на боговете, придружен от синовете си на Олимп. Когато отишъл при Зевс, синовете му приели човешки образ и най-красивият от тях бил Делфин.

Разхождайки се, те видели на една осветена и стоплена от слънцето поляна три девойки да се люлеят в три златни люлки. Делфин се доближил до едната, усмивката на която греела като слънце и моментално стоплила сърцето му.- Коя си ти, красива девойко?

Най-красивата от всички и най-милата на Олимп.Като се усмихнала отново, девойката му казала:- Аз съм Агата, щерка на Зевс и Хера и съм орисана да бъда робиня на любовта. А ти кой си, момко?- Делфин - син на Посейдон, богът на моретата.

Придружавам баща си заедно с моите братя.Така, от искрата на запознанството, пламнал огънят на една голяма любов.Свенливо момъкът помолил баща си да я поиска от Зевс за негова жена.

Гръм и мълнии разтърсили Олимп като чул за това Зевс Кронион и изгонил сватовниците. Помръкнали лицата на двамата млади. Разделили се, но любовта им не угаснала. Дни и нощи Делфин се мятал из морето от Колхида до Астея. Огромни вълни вилнеели и се биели в скалите край брега. Моряците не смеели да влязат в това море и го нарекли Аксейнос Понтос (Негостоприемно море).

Агата по цял ден седяла в покоите си и плачела за първата си любов. Вечер излизала навън и разговаряла с луната и любимата си птица - кукумявката.

Всеки ден Делфин изпращал по една чайка да я намери и разкаже за мъката му, но чайките се връщали без вест от нея. Изпратила и Агата любимата си птица Агао, с надежда, че ще го види и разговаря с него. Долетяла кукумявката край брега на морето. Кацнала на крайбрежните скали и започна да го зове с всичка сила.

- Защо така крещиш, зловеща птицо? - Чу тя глас да идва от морето.- Кой си ти, дето ме наричаш така? Аз нося мъката на любовта и търся Делфин, за да му я предам.- Аз съм Делфин. Горко ми?- Изпраща ме моята господарка Агата да ти предам, че след раздялата любовта и мъката й не се побират на Олимп.- Ще я открадна? - реши Делфин.

- Предай на господарката си, че ще дойда с бързо летяща лодка, теглена от лекокрили чайки, да я взема. Нека тя приспи баща си за два дни и две нощи и слезе на брега на морето. Така и станало.

Майката на Агата - Хера, която познаваше земните и божествени билки, намерила и сварила настойка от приспивно биле и като го наляла във виното на Зевс. Той заспал дълбоко и спал дълго. Агата целунала благодарно скъпата си майка и полетяла с бързата лодка на Делфин към царството на Посейдон. На скалата, където била кацнала кукумявката, блестял дворец от мрамор. В него въвел Делфин своята любима.

Събудил се Зевс и като разбрал измамата, изпратил палачи да й отрежат гърдите, та никога да не отглежда деца. Когато пристигнали палачите, видяла ги кукумявката, макар да било нощ и закряскала зловещо и предупредително.

Събудил се Делфин, упоен от любовта на Агата и събрал свитата си. Пренесъл любимата си в лодка, а палачите примамил до морето. Боят бил жесток, но победил любовта. Заживели щастливи Делфин и Агата. Народили им се много деца и създали град. Нарекли го Агапиполис (град на любовта). Най-почитана в този град, между птиците била кукумявката Агао - символ на щастието.

Слънцето кротко галило с лъчите си сините води на морето и то нежно целувало с укротените си вълни крайбрежните камъни. Отново кораби заплували от бряг до бряг, разперили платна, като бели чайки, а моряците с благодарност нарекли това море Евксинос понтос (гостоприемно море).