Защо днес ядем риба, шаран?

Свети Никола е повелителят на моретата, водите и ветровете, пазител на семейството и дома!

И не забравяйте да заделите от люспите на шарана за портфейла си – носете ги цяла година, защото е на пари!
Той може да спаси изпадналите в беда моряци. Освен това закриля дома и семейството, а също така рибарите, търговците и банкерите. Лекува и помага на девойките да се задомят.
Традицията е във всяко българско семейство, независимо дали има или няма презнуващ да се яде риба. Трапезата на 6 декември не се вдига цял ден.

Семейството е край нея, пеят се песни.
Легендата разказва, че веднъж светецът направил чудо, като запушил пробойна в кораб с риба (шаран) и така спасил хората от сигурна смърт. Затова шаранът е основно ястие, заедно с постни гозби - сарми, чушки, фасул, царевица. Хорото, което се изпълнява, се нарича "сглядно", защото в него участват неомъжени моми.
Жените трябва да внимават при почистването на рибата, за да не позволяват люспите да падат на земята, защото се вярва, че ако човек стъпи там, се разболява.

Костта от главата, която наподобява кръст, се запазва като лек против детски болести. На трапезата се поставят и постни ястия, както и специален хляб
( параклиз, служба, богов, колак или никулски хляб).

Никулден е един от българските празници, на чийто светец често се посвещава, в случай на преживяно тежко премеждие, избегната беда или изобщо ‘‘за здраве на къщата‘‘, семейният обичай курбан.

Никулденският курбан винаги е рибен, приготвен по определен начин. На него задължително се раздава. Канят се близки и роднини на трапезата. Често службата съвпада с именния ден на домакина (домакинята). В някои села на празника жените палят свещи, раздават пити и ядене, целуват камъните или иконата на светеца и оставят дребни дарове (пари, цветя, пешкири).
Именици са: Никола,Николай, Николина, Ненка, Нина, Нено, Ненка, Нино, Кольо.
В православния календар св. Никола Мирликийски Чудотворец е известен и като Николай Угодник.

Кръстното му име Николай означава Побеждаващ. След праведен монашески живот Николай става архиепископ на гр. Мир, обл. Ликия (М.Азия), където умира през 342 г. Според едно предание той е човекът, който незабелязано подхвърля кесии със злато в дома на обеднял баща и той омъжва трите си дъщери с подарените от св. Николай три кесии злато. На него се приписват и множество чудеса, избавящи моряците и пътуващите по море от водната стихия. Затова на този ден се слага край на есенно-зимния риболов. Уловът се пренася в жертва на светеца. На този ден всички кораби в открито море спират, за да се почете патронът-светец.