Из сокаците на миналия век

Навярно сме обречени да се прехласваме по стара София, дори да сме наясно с първобитността и еснафщината, които нерядко се крият зад достолепните фасади от снимките. Но все пак, за да си софиянец, трябва да познаваш и обичаш града си, да споделяш някаква обща памет за него. Ето защо са уникални книги като тази. От ведрите, непретенциозни записки и скици изскачат ярки образи, оформя се колоритната картина на някогашната столица. А онези, които сериозно се интересуват от бита на софиянци в края на XIX и началото на XX век, могат да научат много. Например: защо в жарта винаги е стояло джезве с вода, как е изглеждала еврейската махала в събота, как са посрещнали първия телефон, или по какво са различавали протестантските проповедници от актьорите. Това е второ издание на книгата, от което са отстранени някои задължителни навремето идеологически клишета. В приложения пък са добавени материали за живота на самата Райна Костенцева, както и известният албум със снимки на Димитър Карастоянов от 1912-а.

Авторът Райна Костенцева (1885-1967) е била сред известните и уважавани дами на стара София. Баща й идва в града, за да отвори първата му книжарница, а майка й е учителка, което само по себе си тогава е било нещо изключително. Райна се жени първо за художника от полски произход Розентал, който загива като доброволец в Балканската война, а след това за немския художник Макс Мецгер - една от знаковите фигури в българския авангард след войните. След 1944-та Райна Костенцева живее самотно и бедно в неузнаваемия град на своята младост, а тази книга пише в самия край на живота си.

Има и друга подобна книга, събрала много информация за миналото на София, макар и представено по различен начин: София и софиянци 1878-1944 от Светлин Кираджиев. Иначе спомени за онова време са писали доста хора. Класика в жанра е например Път през годините на Константин Константинов.
Книгата на Райна Костенцева обаче не е като повечето популярни мемоари. Първо, тя изрично се съсредоточава върху градския живот, а не толкова върху биографията на авторката, може би защото - макар и относително известна личност - тя все пак не е нито писател, нито политик или общественик. И второ - фактът, че "Моят роден град София" е написана от жена, означава, че в нея четем много неща, които другаде ги няма.