Изданието отбелязва, че когато Орешарски дошъл на власт, обещал правителство от експерти с чисти ръце, но по-малко от месец след това е назначил Пеевски

Промяната настъпва бавно за България, дори и в качеството й на член на Европейския съюз, посочва американският вестник "Ню Йорк таймс" в пространна публикация, посветена на обстановката в страната през 2013 г., белязана от протести първо срещу консервативното правителство, а после и срещу крехкия коалиционен кабинет на премиера Пламен Орешарски.
Българските демонстранти откриха колко трудно е да се донесе промяна, дори в страна, която е член на ЕС от шест години. Безкрайната политическа безизходица подхрани дълбоко чувство на разочарование сред българите, които се надяваха, че европейското членство ще означава отворен път към по-просперираща, прозрачна и справедлива система. Този политически застой даде на българите реалистичното чувство какво може да донесе всъщност европейското членство, посочва изданието и прави паралел между протестите в България и Украйна. За разлика от Украйна в България протестите започнаха още през февруари, припомня вестникът и цитира Борис Рангелов, лидер на протестиращите студенти, според когото българските протестиращи би трябвало да влязат в Книгата за рекордите на Гинес за продължителен протест.
В статията се цитира и Николай Стайков, създател на сайта norecharski.com, който помага при организирането на протестите и предоставя алтернативен източник на информация на проправителствените медии. Той също подчертава разочарованието на българите, но допълва, че преди е имало и много нереалистични очаквания, но сега хората вече не очакват магическа европейска пръчица, която да промени всичко. Стайков добавя и че не е уверен дали след толкова много правителства и фалстартове България най-накрая ще може да се присъедини към останалата част от Европа.
Статията припомня, че България е в дъното на класациите на най-бедните страни в ЕС и че Трансперънси интернешънъл я постави като най-корумпираната страна в блока след Гърция, посочва БТА.
В статията се цитира и Меглена Кунева, която признава, че ако България не беше част от ЕС, то обстановката щеше да е много по-лоша от тази в Украйна. Но Кунева признава и че за много членове на българската политическа класа членството означаваше само европейски фондове и колко може да се краде от тях, а не европейски ценности и значимост на отчетността и на върховенството на закона.
Вестникът посочва, че е потърсил Пламен Орешарски за интервю, както и Делян Пеевски, чието назначение породи новата вълна от протести, но първият е отказал да даде интервю, я вторият не е бил открит.
Изданието отбелязва, че когато Орешарски е дошъл на власт, той е обещал правителство от експерти с чисти ръце, но по-малко от месец след това е назначил Пеевски за шеф на агенцията за национална сигурност и така е предизвикал вълната от протести. Това назначение, въпреки че Пеевски подаде бързо оставка, се превърна в токсичен символ на задушевните и неясни връзки между българските бизнес кланове и държавния апарат, особено неговите органи по сигурността, посочва вестникът.