Кой ще хване кръста, кой, кой, кой...?

Започна поредната или последната година за политическата върхушка, окупирала този малък, но понякога толкова прост, особено що се касае до избори, народ.
През последните месеци станахме свидетели на безмерна наглост и лицемерие, небивало, невиждано и нечувано за 25-те години от криминалната сделка, наречена Български преход. В който имаше и такива, гордо тупащи се в гърдите: „Егати държавата, щом аз съм вицепремиер.“ Но чак такова чудо май не е било.
Страната е обхваната от липса на алтернатива, посока и светлина в тунела. Макар и премирът Орешарски гордо да твърди, че виждал изходът от безпътицата. В интерес на истината, ако няма особено гъста мъгла, то и ние често го виждаме – Терминал 2 на Летище София. А кръстът на крехката ни държава е потънал дълбоко в блатото на политическия картел, който властва по закона на омертата. Криминална сган, добре облечена и с рафинирани обноски. За разлика от дядовците си, газили с кални цървули жилищата на софийската интелигенция след 9 септември. Днес те изглеждат като нас. Но не са, защото вълкът козината си мени, нравът никога.
А основният въпрос наистина е „кой“. Кой ще извади кръста на погубената на Родина? И кога?!