Гогич, приятелю!... Ти си си тук – сред нас! И винаги ще бъдеш с нас! Микрофонът ти е включен!

Това пишат колегите на Георги Найденов-Гого от "Фамилия Тоника" в свое обръщение към певеца, който угасна вчера след дълго боледуване.

"Сбогом, приятелю! Ний пак ще пеем,

но песента ни ще плаче с нас..."

Не вярвахме, че тези стихове са толкова страшни! Както и не вярвахме, че ще дойде ден да напишем: Георги Димитров Найденов (6 август 1949 – 10 януари 2014). Гогич, приятелю!... Ти си си тук – сред нас! И винаги ще бъдеш с нас! Микрофонът ти е включен!

Сцената, прожекторите, публиката - чакат те! И ние чакаме усмивката ти и гласът ти да прозвучи!

А теб те чака поредната идея, поредният проект, чашата с уиски преди концерт, недопушената цигара...

Чака те оня зверски хъс за работа! И онази кротка, уморена усмивка след концерт... Миговете на отпускане преди следващият напън. Защото при теб нямаше покой! И нямаше умора!

„Няма умора”... Толкова искаше да запишем тази песен! Защото хора като теб не са родени за покой! Защото такива като теб се уморяват, когато нейде по-задълго спрат!

Гога!... Утре в 10... репетиция, приятелю!...