През тази седмица се навършват две години от мандата на президента Росен Плевнелиев, избран с подкрепата на партия ГЕРБ.
Макар и приеман за президент на тогавашните управляващи, Плевнелиев влезе в няколко остри сблъсъка със знаковия за кабинета министър на вътрешните работи Цветан Цветанов. Тогава полицай номер едно обяви функциите на президента за чисто протоколни, добавяйки, че Плевнелиев може само да говори, но от него нищо не зависи. Мнение, което не се отдалечава драматично от истината, имайки предвид конституционните правомощия на президентската институция.

След инспирираните от мутрите на БСП и ДПС протести, довели до оставката на премиера Борисов, президентът отново застана под светлината на прожекторите. Плевнелиев назначи за служебен премиер Марин Райков, решение, станало повод за критики, но оказало се удачно и конструктивно. Макар и в малкото време на управление, служебният кабинет положи основните на някои добри практики, за които, очевидно, настоящото правителство няма воля да продължи и наложи.

След избора за председател на ДАНС през лятото на 2013-та, Плевнелиев обяви, че сваля доверието си от кабинета на Пламен Орешарски, подкрепен от БСП и ДПС.

Президентът върна за повторно гласуване актуализацията на бюджета през август, което даде повод на властта да обяви, че Плевнелиев застава срещу интересите на най-засегнатите социални групи в българското общество. полемика, продължила и до днес, след недвусмислената позиция на „Дондуков 2“ срещу въведения данък за прословутите възобновяеми енергийни източници.

Росен Плевнелиев обича да казва, че основната му задача като президент е борбата за икономически растеж и привличане на чуждестранни инвестиции.

Предстои да разберем дали ще се справи, на фона на обществено-политическата ситуация, в която се намира страната, с оглед упорството на Станишев и Местан да упражняват властта на всяка цена.