Отдавна беше ясно, че политическият проект около партиите на Костов и Кунева има за цел опита за последна реанимация на изпадналото в будна кома туловище на старата десница. Протестите срещу назначението на Делян Пеевски за председател на ДАНС дадоха надежда, че е възможно съдбата да даде неочакван подарък под формата на втори шанс след фиаското на проведените през май парламентарни избори.

Донякъде това се получи, лидерите на десницата съумяха да формулират ясни и точни послания, попаднаха в дневния ред на медиите, успяха да мобилизират едно малко, но все пак ядро, предимно от големите градове. Където обаче знаем, че ще се реши предстоящият евровот. Именно този факт като че ли убягва на Бареков и политическите инженери около него.

Да, прекрасно е, че обикаляш по села и паланки, но ако предстоят местни избори. Гласовете за европейски парламент се мерят „на кило“ и грубо казано един панелен блок в „Люлин“ има повече гласоподаватели, отколкото десет села в Родопите.

Защо ли припомням това? По две причини: първата е да очертае шанса на десницата за успех през май. ГЕРБ и „Реформаторите“ могат да постигнат девет мандата, след които Станишев и Местан няма да имат друг изход освен да хвърлят кърпата и да насрочат парламентарен вот през есента.

Възможността е огромна, но и Батков щеше да е шампион, ама Везалов не си вкара ненадеен автогол...

Второ: налице е наистина последна, ама последна възможност за дясно ветрило и ликвидиране на задкулисието и мафията, крепяща кабинета на „Олигарски“. Но само при условие, че десните седнат на маса и съумеят да си кажат пет приказки. Иначе лафовете кой мачкал ушите на Живков няма да ги доведат до никъде. Или по-скоро до нищетата, в която са и сега.

Накратко иде реч за последен бой. Той ще е за избирателната система, тема така щекотливо заобикаляна от десните през изминалите години, когато можеха да променят от корен постановките на нормативния акт.

Предстои да видим дали са си научили урока.