Не можем да променим съдбата си, затова гледаме историята си

През изминалите дни врякащият хор на дежурните шамани и разказвачи, претендиращи да са лице на гражданското общество у нас доказа, че напълно заслужаваме мизерното съществуване и тъгата, обхванала пустите му 111 хиляди квадратни километра. За които кръв и животи са давали гърци, римляни, славяни, българи, османци и т.н.

Често обичаме да се връщаме към героичното минало за да прикрием белезите и следите на трагикомичното настояще. Пулим се от възторг, вдигайки наздравици с вмирисана домашнярка, докато гледаме как Росен Петров или някой скатаджия отново ни вдига националното достойнство и самочувствие с истории, случили се преди хиляда години.

Напълно нормално, няма с какво да се похвалим днес, борческият дух и чувството за общност и битка в името на общото благо отсъстват. Заместени от скотско съществуване, насочено към коричката хляб и шишето ракия. Пък какво се случва около нас – майната му!

Щом не ми бъркат в джоба, а и Вуте не е особено по-добре от нас, сме доволни.

А после сме били най-бедните и изтерзани в Европейския съюз. За съжаление не само там. Защото по белия свят благоденствието и жизненият стандарт се постигат с много работа, зачитане правата на другия и себераздаване на ниво индивид, общество и държава. Иначе няма как да стане. Да, може би окупацията на Софийския университет „Свети Климент Охридски“ бе прибързана, но прибързани са били и Чипровските въстания 200 години преди да се освободим. Без солидна подготовка и подкрепа е било и Априлското въстание, изнесено от щепа българи на ограничена територия.

На фона на милионите наши сънародници, плътно заселели всички краища на Балканския полуостров. То постигна целта си, така както ще я постигне и бунтът на шепата студенти, които за часове бяха охулени и обругани от медийните глашатаи на управляващата клика.

Трубадурите Станишеви не се посвениха да заровят мръсните си ръце дълбоко в личното пространство на млади българи, имащи един единствен грях – противопоставиха се на мафиотската клика, взела на абордаж пробития държавен кораб. Но пилците ще се броят на есен. Пък после всеки според заслугите.