„Бедний” български народ! Кой предаде младите гневни души?

Айнщайн бил абсолютно сам, но оказа огромно влияние върху човечеството

Усещане за безизходица съпътства делника на българина.

Настоящето е „робска люлка” на душите, безнадеждността. Времето е без начало и без край. То е прокоба, вътрешно психологично състояние, безверие и тъга. Душата на някои млади обаче кипи от гняв. Протестът е категорично заявен. Предателството отнема гласа на свободата.

Защо народът вече не вярва в надеждата за по-добри дни?

229-ят ден на мирния протест с искане за оставка на кабинета „Орешарски”

Полицията иззе личните карти на студентите - окупатори и прилежно записа личните данни на всички. Веднага тръгнаха слухове, че ще последва репресия – разпити, тормоз, затваряне в районните управления.

Окупаторите обаче се отказаха - събраха багажа и се изнесоха рано тази сутрин.

На входа на университета те заявиха, че ректорът Иван Илчев е виновникът за това, тъй като използвал преподавателите, за да им окажат натиск, за да се откажат от каузата си – оставка на правителството.

Охраната на СУ „Св. Климент Охридски” сряза веригите и освободи достъпа до двора

Представители на прокуратурата липсваха, но имаше три полицейски коли. Блокадата падна.

Предадени от народа

Една окупация, ако няма обществена подкрепа, губи смисъла си и няма причина да съществува. Това е истинската ни болка – в сградата да има студенти – окупатори, но отвън да липсва нужната подкрепа.

Това каза пред bTV представителят на Ранобудните студенти Ивайло Динев.

Те бяха деца, които не знаят колко пречат на колегите си и как ги разделят, подчерта той. Според него, втората окупация е направена от така нареченото "радикално крило”, които от самото начало са искали да останат в Алма Матер докрай – чак до оставката на Орешарски.

За кризата на духа

Последният от окупаторите най-дълго се задържа за интервюта пред медиите.

Когато беше попитан не са ли били прекалено малко за окупацията на цял университет, той отговори:

„Айнщайн пък е бил абсолютно сам, но оказа огромно влияние върху човечеството”.

Преподаватели и студенти започнаха да влизат за редовни лекции и работен процес.

„И ние без срам, без укор, броиме време...”