Паралелен внос може свали цените на някои лекарства. Ако механизмът се приложи, хапчетата ще поевтинеят до 15%. Според експерти по този начин се внасят и се изнасят най-вече скъпоструващи лекарства.

 Нов чисто пазарен механизъм може да намали цените на лекарствата у нас. Над десет медикамента са на път да се появят в аптеките чрез паралелен внос. Те са за инфекциозни и кардиологични заболявания, съобщиха от Българската асоциация за развитие на паралелната търговия с лекарства. С появата им се очаква цените на тези медикаменти да се свалят с 10-15%. Толкова са намалени стойностите им в други страни в сравнение с тези, които у нас се продават от дистрибуторите на аптеките. Фармацевтите обаче може да задържат част от процентите като печалба за себе си, тогава цената ще падне с по-малко за клиентите.

Паралелният внос на лекарства се практикува у нас едва от 2012 година. Засега в страната ни има само 4 лекарства, които се внасят от Гърция, Франция и Румъния и те са предимно без рецепта. Според търговците обаче броят им тепърва ще се увеличава. Паралелният внос е възможен само за лекарства, които се продават по-евтино в други държави, отколкото в нашата. С вноса им падат и цените у нас. Засега обаче много повече медикаменти се изнасят от България, което означава, че цените тук са наистина ниски за доста лекарства. По данни на асоциацията на паралелните търговци от България се изнасят 40 медикамента за различни ревматологични заболявания, за високо кръвно и успокоителни. Това провокира дори промени в закона за лекарствата. Те обаче могат да възпрепятстват бизнеса на паралелните дистрибутори.

 Статистиката сочи, че паралелната търговия в Европа достига около 5 милиарда евро годишно. По този начин се внасят и се изнасят обикновено скъпоструващи лекарства. Разликата в цената, от която е купен медикаментът, и тази, на която е продаден, може да достигне четирицифрено число. В Дания например малко над 20% от лекарствата, които достигат до аптеките, са от паралелен внос.

  Общо в 10 държави от Европейския съюз са въведени различни мерки, които засягат именно паралелния износ. В някои от тези страни действа система за миниторинг.

В Словакия например тази система функционира от началото на миналата година. Там месечно се подават стотици заявления за износ, а в около десет случая той е бил забранен.

Бонуси за отваряне на аптека

Национална аптечна карта ще казва къде в страната липсват аптеки, работещи с НЗОК. Това съобщиха от Българския фармацевтичен съюз. Според данните на организацията в 38 общини няма нито една аптека, сключила договор с касата. Европейският стандарт казва, че достъпът до аптеката трябва да бъде в рамките на 20 до 30 минути, но не повече от 50 километра. Затова се предвиждат финансови стимули, за да се разкриват аптеки в труднодостъпни райони.

13 милиона за новите клиники

В бюджета на касата са предвидени и средства за нови болници. Този път за разлика от предни години те са ограничени до около 13 милиона лева. Все още не е ясно между колко нови клиники ще се поделят тези средства.

Единственият вариант парите да стигнат са, ако здравната каса докаже със засилените проверки, които започна, че част от дейността на клиниките е фиктивна. През тази година надлимитната дейност на болниците се проверява незабавно и се плаща с месец закъснение, само ако се докаже, че е била нужна.

 Ако проверките покажат, че няма нарушения обаче, тогава ще трябва да се увеличат средствата на касата за годината. Засега не е сигурно, че има такава възможност. Според финансисти това ще зависи от изпълнението на приходите в държавата.

Парите за болници надолу с 12 млн. на месец Намалението може да доведе до напрежение, опасяват се лекари Средно с 12 млн. лв. по-малко са средствата, които здравната каса ще може да дава на болниците през тази година в сравнение с миналата. Това показват разчетите на фонда за разпределението на бюджета му, които ще се гледат от Надзорния съвет тази седмица. Намалението може да доведе до ново напрежение сред лекарите и опити за печелене на повече средства на гърба на пациента, признават медици. Над 1,66 млрд. лв. са всички харчове на касата за болниците през 2013 г. В тези средства влизат и парите за онколекарства в клиниките. В същото време за тази година прогнозните й разчети са за 1,37 млрд. лв. В тази сума е включена и половината оперативен резерв от 141 млн. лв. на фонда. Като се приспаднат и парите, които касата доплати от резерва на клиниките за дейността им през последните месеци на 2013, в него й остават само 56,7 млн. лв. Освен това фондът разполага с още 94 млн. лв., за които министър Таня Анреева трябваше да депозира мерки за здравни промени в правителството. Тъй като това е факт, те също ще се усвоят през годината. Ако всички тези допълнителни средства отидат само за клиниките, бюджетът им за 2014 г. може да набъбне с още 150 млн. лв. и да стигне 1,51 млрд. лв. Дори тогава обаче той е по-малък със 150 млн. лв. от реалните им харчове през миналата година. Това означава, че тогава реалните приходи на клиниките по каса са били средно на месец 138 млн. лв., а сега таванът им се очертава да е 126 млн. лв., пише standartnews.com.

 Осемте региона с най-много средства по НЗОК за болници в млн. лв.

 Регионална каса 2013 г. 2014 г.

София 533 439

Пловдив 264 214

Варна 127 104

Бургас 70 58

Плевен 67 55

Стара Загора 60 49

Пазарджик 51 41

Русе 47 39

*В средствата за 2014 г. не влизат още близо 150 млн. лв., които остават на НЗОК за резерв.