7 причини, поради които никога нищо няма да постигнете

1. Малко сте губили
Комфортно ви е във вашата посредственост и дори не ви се ще да опитате.
Предпочитате да говорите за това, че трябва да научите нов език, вместо наистина да го учите. По-вероятно обаче ще забравите или ще свършите трудната работа утре. Ненавиждате професията си, но не сте готови да си търсите ново място.
И докато седите тук, скръстили ръце, и не желаете да се пробвате, аз колекционирам грешки, изпитвам себе си, уча нови неща.
Когато губя, аз се уча и променям пътя си така, че той винаги да води напред. Това прилича на каляването на метала – преминавам през огъня и добивам нова форма. Формата на меч с острие като бръснач, който ще ви разсече на части, ако не положите повече усилия.
2. Вълнува ви мнението на околните
И се нагаждате спрямо него. Защото се боите от това как ще изглеждате в очите на света.
Мислите така, защото сами съдите другите – значи и те сигурно съдят вас. Вълнуват ви повече дрънкулките, които притежавате, отколкото постъпките, които сте извършили.
И докато харчите пари за нови дрешки, коли, скъпа храна и вечеринки в баровете, аз се интересувам от себе си. И докато се мъчите да се пригодите към околния свят, аз правя така, че той да се пригажда към мен.
Уверено ще отхвърля всички съмнения и ще покажа на света кой съм всъщност. Имам имунитет към мненията ви, моите приятели са идеите; докато вие свиквате с посредствеността, аз изследвам необикновеното.
3. Мислите се за по-умни, отколкото сте
Всъщност вие правите точно същото, каквото правят и другите. Учили сте същите неща, чели сте същите книги. Ако обаче сте учили, за да минете изпитите, нима си мислите, че сте станали по-умни?
Знанието проличава не в това как се учиш, а в това как живееш.
Ако се наложи, бих могъл да издържа изпити. А вие ще успеете ли да се справите със задачите, които поставя пред мен животът? Изпитите, които не се оценяват по шестобалната система или в проценти, а по един единствен признак – оцеляването.
4. Не четете
Четете само това, което сте длъжни, или изобщо нищо. Смятате историята за скучна, а философията – за глупава. Предпочитате да погледате някое шоу по телевизията, вместо да откриете за себе си нещо ново, да вникнете в мислите на друг човек в опит по-добре да разберете околния свят.
Отказвате да признаете, че цялата сила на света се крие в думите на онези, които са живели преди нас.
Всичко, което ви е нужно, може да бъде намерено в огромния брой книги, които днес са по-достъпни от когато и да било преди в историята. Но вие не четете и тази статия. Най-вероятно онези, които я четат, знаят всичко това и сами. Можете да отведете коня на водопой, но не можете да го накарате да пие.
5. Не сте любознателни
Защото научавате новините от контролираните от държавата канали, които се копират взаимно. Защото не си правите труда да си зададете простия въпрос – ами ако всичко това е лъжа? И да допуснете възможността наистина да е така. Първото задължение на медиите е да ви отвлекат от най-важното.
Аз имам жажда за знания, независимо от темата.
Докато вие си играете на Angry Birds, аз чета за струнната теория и за квантовата механика.
Защото така мога да погледна на собствените си аргументи под много различни ъгли и да потърся уязвимите им места. За да разбера как можете да ми възразите.
Ще разбера и двете страни на спора и, ако приема вашата и започна да споря във ваша защита, победата ще бъде моя. Дори и току-що да съм ви победил в същия този спор.
6. Не задавате въпроси
Не се съмнявате в авторитетите. И не поставяте самите себе си под въпрос.
Не разбирате значението на правилно зададения въпрос, на уважителното несъгласие и на възможността да отстоявате мнението си пред хората, които не са съгласни с вас. Не питате нищо за реалността – твърде заети сте да живуркате в тази монотонност.
А трябва да оформите въпросите си към този свят.
7. Истината ви вбесява
Признайте, че всъщност нищо не знаете. Може би тази статия вече ви е ядосала. Една статия в интернет няма да ви върне времето и живота, които сте пропилели напразно.
Вие живеете с гордо вдигната глава, без да се интересувате от това, което става наоколо ви. В блажено неведение за реалността, която е толкова близо до вас, че, ако изплезите език, ще почувствате колко „приятна на вкус” е истината.
И тогава ще разберете, че единственото нещо, което ви пречи да правите наистина велики неща – това сте самите вие.