Докато на зеления терен понякога има доблестни пазители на закона, то на парламентарния такъв – ни има доблест, ни закон

Първият кръг от футболната пролет демонстрира старата слабост на футболните президенти към мутренските времена. Тогава съдиите бяха вкарвани в багажници, а полувремената на мачовете се провеждаха в тъмни ъгълчета, съпроводени от свистящи шамари и смъртни заплахи от силните на деня към чернодрешковците, призвани да пазят чистия регламент на най-великата игра.

Няколко дни преди клетия народ да чуе поредните остроумни реплики, разменени между Батков и Венци Стефанов, парламентарните трубадури на закона и законността трябваше да покажат, че поне за няколко часа могат да си припомнят за какво точно ги изпратихме преди година в свещената сграда на жълтите павета в София.

Само че посредниците между държавата и простия народ отново се вслушаха във волята не на Петър и Драган, а на Станишев и Местан. Несъмнено лидерите на БСП и ДПС проведоха убийствена наказателна акция срещу идеите за промени в начина по който избираме своите избраници. Именно в правилата на играта се крие ключът от бараката. Ясно е, че борбата с монополите и в защита правата на гражданите е важна, но знаем, че рибата се вмирисва откъм главата. А главата я поставяме веднъж на четири години всички ние. Или поне доколкото ни позволят. Ще припомня, че всички граждански и студентски протести срещу властта започват и завършват с едно искане: въвеждане на мажоритарни избори. Този лозунг издигнаха младите българи, искащи ред и правила в Студентския град след убийството на 20-годишния Стоян Балтов в края на 2008г.

След което партийните търгаши се опитаха да замажат очите на протеста вкарвайки псевдомажоритарен елемент в изборния закон. Действие целящо да отврати гражданите от мажоритарния вот, да ги убеди, че статуквото е полезно, че няма как да бъде удовлетворена на този етап нуждата от гласуване за личности, които ще са отговорни пред своите избиратели и региони с лицата си. И не само с лицата си, а с действията си. Утре когато стане ясно, че депутатът Петров е гласувал за закриване на болницата в Омуртаг, то гражданите на Омуртаг избрали въпросния народен представител в едномандатния избирателен район ще му потърсят сметка. А самият той няма да се крие зад анонимността на партийната листа и парламентарната група. Иначе на приказки всички обещаваха.

Председателят на временната комисия за изработване на нов Изборен кодекс Мая Манолова проведе сто срещи с уж представители на гражданското общество. Там присъстваше като гарант и Омбудсманът Константин Пенчев, който онзи ден призна: „Кодексът Манолова по нищо, ама по нищо не се различава от Кодекса Фидосова!“ Говореше се за промяна на избирателната система, за въвеждане на смесения, немски модел. Уви, обясняваше ни се, че демокрацията щяла да се изкриви. То в САЩ, Великобритания и Германия много им е крива демокрацията, а и да е такава, виждаме не са много бедни, завалиите.

Нека и нашата е крива, ама стандартът ни да се доближи поне на 1/3 до техния. Единственото ново в уж новия кодекс е махането на Централната избирателна комисия (ЦИК) Нищо странно, червените стриктно следват заветите на своя духовен водач Йосиф Висарионович Сталин, според когото не е важно кой ще гласува, а кой брои бюлетините. Очевидно Гея и Бея готвят поредния си пуч срещу държавата и държавността. Особено с оглед запазването на безсмисления ден за размисъл.

В интерес на истината имаше светъл лъч в дъното на тунела, а и в главите на лоботомираните членове на турскочервеното мнозинство. Преференцията е добра стъпка към промяната на избирателната система, а ако прагът е достатъчно нисък спокойно може да кажем, че говорим за изграден мост към мажоритарния вот. Да, но някой се уплаши и реши да бетонира мястото на водача. Сакън, стадото комунисти и турци може да обърка предварително уговорената схема.

Започнах с футбол, ще завърша пак с него. Докато на зеления терен в понякога има доблестни пазители на закона, то на парламентарния такъв – ни има доблест, ни закон. Или законът предварително връзва ръцете дори на честния и доблестния. За пореден път през последните 25 години БСП и ДПС проектират паралелна реалност, в която ние сме лабораторни мишки – и бели, и черни. А над нас стоят сценаристите на Матрицата, в която вкараха нашия живот, за съжаление и живота на нашите деца.

Във филмите добрите герои се опълчват на лошите и с цената на много жертви успяват да ги победят. Само че не съм убеден, дали дори холивудските светила могат да режисират такъв психотрилър, в който ни вкараха кукловодите. Но за тяхна ярост завесата все още не е паднала, а развръзката предстои.