Крайните партии не са заплаха за ЕП

Нови правила за новия Европарламент

Силно представителство на крайните партии - леви или десни, няма да се отрази на работата на новия Европейски парламент, каза на дискусия в Стара Загора политологът Владимир Шопов. В парламента те не са единен блок и няма как да представляват блокиращо мнозинство. Сериозното представителство на крайните партии по-скоро ще влияе индиректно на националните правителства. Според Шопов, те ще станат по-сдържани и консервативни в европейските си инициативи.

Политологът прогнозира "кървава кампания" за евроизборите. По думите му, към момента съществува пълен паритет между основните европейски партии ЕНП и ПЕС в съотношение 214 към 213 в полза на социалистите. Според Шопов от голямо значение е коя партия ще заеме третата позиция, тъй като от това ще зависи функционирането на Европейския парламент. На този етап за трета партия се борят крайната левица и либералите.

Тези избори ще бъдат различни и заради новите правила на Европарламента, каза на дискусията и.д. ръководител на Представителството на ЕП в България Теодор Стойчев. Евродепутатите ще бъдат по-малко - 751, българските представители в ЕП ще бъдат 17. Правомощията на новия Европарламент станат още по-големии - има нарастване на относителния дял на националните законодателства към европейското с до 70% в зависимост от страната. За първи път ЕП ще избере председател на Европейската комисия.

Бюджетът на информационната кампания за Европейските избори тази година е 16 млн. евро за 28-те страни-членки.