Темата на поредната лекция е "Праисторически градски център Провадия - Солницата"

Продължават срещите в РИМ -Стара Загора всеки последен четвъртък на месеца.
На 27 март от 17:30 ч. в зала № 33 на РИМ - Стара Загора ще се проведе традиционната инициатива на музея. Гост - лектор ще бъде проф. д.и.н. Васил Николов - НАИМ при БАН, София. Темата на лекцията е "Праисторически градски център Провадия - Солницата".

Вход свободен!

Провадия-Солницата е първият проучван праисторически солодобивен център на юг от Дунава. Възниква около 5400 г. пр. Хр. и съществува до около 4200 г. пр. Хр. Добивът на значително за времето си количество сол и търговията с нея на големи разстояния предизвиква значителни промени в праисторическото общество, което се йерархизира много по-бързо в сравнение със съседните региони.

Белег на това е световноизвестният Варненски халколитен некропол (4500 – 4200 г. пр. Хр.), предпоставка за натрупаното „богатство” в който е търговията със солта, добита край днешна Провадия.
Единствената суровина, която е жизнено важна за човека и животните, и която е налична в района около Варненското езеро, а не е налична в Тракия и съседните региони, е солта. Солта е единствената стратегическа суровина през неолита и ранния халколит (6000-4500 г. пр. Хр.), а заедно с медта и бронза - и през следващите три хилядолетия .

Ето защо солта не само е предпоставка за активна и успешна търговия, но без съмнение е играла и ролята на всеобщ еквивалент през късната праистория (т.е. ролята на първите„пари”).
Праисторическият солодобивен център Провадия-Солницата престава да съществува като такъв в края на халколита, когато заради драстични климатични промени животът на хората в огромен ареал на запад от Черно море се трансформира от земеделски в номадски. Една от възможните причини за прекъсването на добива на сол в Провадия-Солницата е свързана със силното засушаване, довело до пресъхване на солените извори.