Днес честваме международния ден на театъра

Инициатор на своеобразния празник е Международният театрален институт (ITI) към ЮНЕСКО. През юни 1961 г., в рамките на 9-тия Световен конгрес на организацията президентът Арви Кивимаа предлага от името на Финландския център на ITI да бъде създаден Ден на театъра.

Той е честван още на следващата година, на 27 март 1962 г., с откриването на сезона на Театъра на нациите в Париж.

По традиция всяка година една световноизвестна личност, „изключителна за театъра или изключителна по сърце и душа в друга област”, пише специално послание за Международния ден на театъра. То се превежда на над 20 езика и се чете на десетки хиляди зрители в началото на представленията в театрите по целия свят.

Първото такова е написано от големия френски творец Жан Кокто, чийто изключителен принос е безспорен, не само в сферата на театъра, но и на киното, литературата и изящните изкуства.

Тази година своето послание към артистичния свят отправи Брет Бейли – световноизвестен драматург, дизайнер, режисьор и фестивален куратор. Ето съобщението на южноафриканския артист, цитирано от БНР:

"Там, където има човешко общество, там се проявява неукротимият дух на представлението. Под дърветата в малките селца и по високооборудваните сцени на световните метрополиси; в училищните зали, на полето и в храмовете; в бедните квартали, по площадите, в социалните центрове и градските сутерени, хората се събираме, за да преживеем заедно ефимерните театрални светове, които създаваме, за да дадем израз на своята човешка сложност, своята ранимост и многообразие в живи плът, дъх и глас.

Събираме се, за да плачем и да си спомняме; да се смеем и да съзерцаваме; да се учим, да утвърждаваме и да фантазираме. За да се възхищаваме на техническите умения и да въплъщаваме божествата. За да спрем заедно дъха си пред способностите ни за красота, състрадание и чудовищност. Идваме, за да получим енергия, сила. За да честваме богатството на своите различни култури и да разсейваме границите, които ни разделят.

Там, където има човешко общество, там се проявява неукротимият дух на представлението. Роден от чувството за общност, той надява маските и костюмите на различните традиции. Той впряга нашите езици, чувство за ритъм и жестове и разчиства пространство помежду ни.

И ние, творците, които работим с този древен дух, се чувстваме завладяни да го пропуснем през сърцата, мислите и телата си, и да изразим своите собствени реалности в цялата им обикновеност и бляскава мистерия.

Но във времена, в които милиони хора се борят за оцеляване и страдат под диктаторски режими и хищнически капитализъм, и търсят изход от битките и трудностите; в които личното ни пространство е похитено от тайни служби, а думите ни биват цензурирани от агресивни правителства; в които горите биват изсичани, животинските видове- заличавани, а водите отравяни: в такива времена, какво точно се чувстваме длъжни да разкрием?

В свят на неравни сили, в който едни хегемонии се опитват да ни убедят, че определена нация, раса, род, сексуална нагласа, религия, идеология или културна рамка превъзхожда всички останали, дали наистина продължава да звучи убедителна представата, че изкуството трябва да бъде свободно от социален ангажимент?

Дали ние, сценичните творци, ще направим компромис със стерилните изисквания на пазара или ще се възползваме от силата, която притежаваме- да разчистваме пространства в сърцата и умовете на обществото, да увличаме със себе си хора, да вдъхновяваме, очароваме и информираме, и да създаваме заедно един свят на надежда, открито и искрено сътрудничество?"