Вертикалният проблем на чистата вода

За съжаление ние, българите, продължаваме да отказваме да носим лична отговорност за качеството си на живот

Наскоро от Софийска вода разкопаха за подмяна на тръби улицата пред кооперацията, в която живея заедно с още 9 семейства. И това се превърна във водеща тема сред съседите, които масово се оплакваха, че е кално, че им спират водата. Нали е за хубаво, казвах им аз, но те отказваха да погледнат в перспектива. Още по-наскоро повдигнах въпроса за подмяна на щрангове и тръби във входа, с което щяхме да затворим цикъла – нови тръби до входа и нови тръби във входа. Така чистата вода от чешмите щеше да е гарантирана. Не постигнахме съгласие със съседите, въпреки че средствата, които трябваше да отдели всяко едно домакинство, бяха незначителни или поне в границата на приемливото, дори за недотам заможните семейства.

Какво се оказва? Концесионерът в София, a и общините в страната, инвестират годишно милиони в подновяване на водопроводи. Днес разкопават един квартал, утре улица в друг, вдругиден – трети. Ежегодно се подменят не десетки, а стотици километри водопроводи. Работа на парче, ще кажат пак критиците. И ще са прави дотолкова, доколкото най-малкото, но най-същественото парче от пъзела на чистата вода липсва. Това парче обаче не се намира хоризонтално под уличната настилка, а вертикално – между стените на нашите домове.

Експерти твърдят, че в масовия случай вертикалните щрангове в жилищните кооперации, строени през 60-те, 70-те и началото на 80-те години, вече са амортизирани и спешно се нуждаят от подмяна. А старите тръби могат значително да влошат качеството на водата, която стига до домакинствата.

Домопуправители обаче са категорични – решение трудно ще се постигне, докато хората предпиремат индивидуални действия. А представата, че със смяната на хоризонталните тръби в собствения апартамент можем да си доставим по-чиста вода, е погрешна и лишена от смисъл.

Липсата на интерес от етажните собствености към европейските средства за саниране на стари сгради, които освен топлоизолация предоставяха възможност и за подмяна на вертикалните щрангове, доказа, че българите отказваме да живеем в разбирателство със съседите си и да носим лична отговорност за качеството си на живот.

Да не говорим, че подмяната на амортизираните вертикални щрангове в жилищните кооперации и хоризонталните тръби в апартаментите струва многократно по-малко от инвестициите, които правят компаниите. Без последните, разбира се не може и не трябва. Но докога хората ще отлагат решаването на проблема с вертикалните щрангове и ще отказват да положат усилия за подобряване качеството на собствения живот?