За съжаление ние, българите, продължаваме да отказваме да носим лична отговорност за качеството си на живот

Наскоро от Софийска вода разкопаха за подмяна на тръби улицата пред кооперацията, в която живея заедно с още 9 семейства. И това се превърна във водеща тема сред съседите, които масово се оплакваха, че е кално, че им спират водата. Нали е за хубаво, казвах им аз, но те отказваха да погледнат в перспектива. Още по-наскоро повдигнах въпроса за подмяна на щрангове и тръби във входа, с което щяхме да затворим цикъла – нови тръби до входа и нови тръби във входа. Така чистата вода от чешмите щеше да е гарантирана. Не постигнахме съгласие със съседите, въпреки че средствата, които трябваше да отдели всяко едно домакинство, бяха незначителни или поне в границата на приемливото, дори за недотам заможните семейства.

Какво се оказва? Концесионерът в София, a и общините в страната, инвестират годишно милиони в подновяване на водопроводи. Днес разкопават един квартал, утре улица в друг, вдругиден – трети. Ежегодно се подменят не десетки, а стотици километри водопроводи. Работа на парче, ще кажат пак критиците. И ще са прави дотолкова, доколкото най-малкото, но най-същественото парче от пъзела на чистата вода липсва. Това парче обаче не се намира хоризонтално под уличната настилка, а вертикално – между стените на нашите домове.

Експерти твърдят, че в масовия случай вертикалните щрангове в жилищните кооперации, строени през 60-те, 70-те и началото на 80-те години, вече са амортизирани и спешно се нуждаят от подмяна. А старите тръби могат значително да влошат качеството на водата, която стига до домакинствата.

Домопуправители обаче са категорични – решение трудно ще се постигне, докато хората предпиремат индивидуални действия. А представата, че със смяната на хоризонталните тръби в собствения апартамент можем да си доставим по-чиста вода, е погрешна и лишена от смисъл.

Липсата на интерес от етажните собствености към европейските средства за саниране на стари сгради, които освен топлоизолация предоставяха възможност и за подмяна на вертикалните щрангове, доказа, че българите отказваме да живеем в разбирателство със съседите си и да носим лична отговорност за качеството си на живот.

Да не говорим, че подмяната на амортизираните вертикални щрангове в жилищните кооперации и хоризонталните тръби в апартаментите струва многократно по-малко от инвестициите, които правят компаниите. Без последните, разбира се не може и не трябва. Но докога хората ще отлагат решаването на проблема с вертикалните щрангове и ще отказват да положат усилия за подобряване качеството на собствения живот?