И без европейско финансиране софийската вода е по-чиста и евтина от старозагорската

Работата по проекта „Воден цикъл” в Стара Загора върви с пълна пара. Разкопано е къде ли не – градът започва да прилича на пейзаж от военни действия. Но осъзнаваме ли цената и целта на този дискомфорт, който ние, гражданите на Стара Загора, търпим ежедневно?

Знам, че много хора може да ме упрекнат за политически пристрастия, но тук изобщо не става дума за това. Чудя се кога спряхме да се интересуваме от реалните си проблеми, които могат да бъдат лесно решени и превърнахме разговорите за тях в политиканстване? Аз се интересувам от нещата, които засягат пряко живота на семейството ми. А качеството на водата и цената ѝ определено са такива, за които си заслужава да преглътнем малко временни проблеми. Съгласен съм, че неудобството ни сега е голямо. Съгласен съм и съм сигурен, че изпълнителите на проекта биха могли да работят по-бързо, а най-вероятно и на по-ниска цена.

Но е интересно да повдигнем въпроса защо досега, преди да стартира проектът "Воден цикъл", сме плащали висока цена за услугата? Трябва да попитаме и дали след реализирането и очакваното подобряване на услугата цената ще остане същата или ще бъде повишена още? Кой може да ми отговори защо в София, например, от години водата е в пъти по-чиста от нашата, без да е правен такъв голям проект с европейски пари? А още по-интересно ми е защо водата там струва значително по-малко от нашата – ние плащаме почти 60% повече от софиянци! Явно в столицата са намерили начин, без да се ползват средства по европейски програми да инвестират постоянно и правилно, за да могат да предоставят услуга с високо качество, а при това и на ниска цена.

Е, на нас в Стара Загора ще ни се наложи да потърпим, преди „да ги стигнем софиянците”. Но когато нещо се прави в интерес на целия град (от тази вода ще пием ниe, ще пият и децата ни), трябва да потърсим добрите страни и да загърбим типичния балкански синдром на недоволството. Европеец не се става само с харчене на европейски пари, а с мислене и поведение. Докато не започнем да мислим като европейци, дори улиците, болниците, училищата и водата ни да станат европейски, ще си останем болни от балканския синдром.