Има един вид, който прекарва 20 часа от денонощието в сън. Друг пък се нуждае от едва 30 минути - и си ги разпределя на порции!

Сънят може да изглежда много просто начинание, но учените от хилядолетия си блъскат главите, за да разнищят основните му механизми – например защо точно организмът ни има нужда да спим, както и как и защо сънуваме.

Невероятно е, но все още не е ясно дори дали всички живи същества на планетата спят.

Да започнем обаче с онова, което се знае – а именно, проста формулировка на състоянието сън. Най-общо казано, докато спим, тялото ни работи с намалена физическа активност и с намалена сетивност към външни фактори. Често спящите организми остават в една и съща поза по време на съня си, независимо дали става дума за висене с главата надолу (като при прилепите), или изправен стоеж (както правят понякога конете, жирафите и слоновете).

Освен това, сънят е състояние, от което можем да бъдем сравнително лесно изкарани – в сравнение с други като хипернацията или комата.

В крайна сметка, изглежда, повечето животни все пак имат нужда да си подремват. Някои от тях обаче направо си се успиват, ако съдим по данните за тях.

Първенец по сънливост е кафявият прилеп, който спи средно по цели 20 часа на ден. След него са тигърът и джебрилът (вид гризач от семейството на мишките), които си подремват, съответно, по 15,8 и по 13,1 часа в денонощие. Доста повече от средните за човека 8 часа спи и заекът – по 11,4. Най-близо до нас по сън са, внимание, шимпанзетата (каква изненада) със своите 9,7 часа сън.

В другата крайност е жирафът, който има нужда да спи едва по 30 минути на ден, които разделят на няколко по-кратки сесии.

Повечето бозайници като цяло имат нужда от повече сън, докато са малки. Изключение правят морските млекопитаещи, като бебетата косатки и бебетата делфини не спят по няколко месеца след раждането си.

Съществуват и примери за животински видове, които могат драстично да променят сънните си навици под влиянието на макрофактори. Така например, прелетните птици могат да не спят много дълго време по време на миграция, като вместо това изпадат в кратък унес, когато имат тази възможност.

Други животни „приспиват” само половината от сетивата си – другата половина остават нащрек и готови за действие при нужда. Тук примерът отново е от морските бозайници, например китовете.