Подсъзнанието наистина може всичко!

Искаме изведнъж да отречем всичките си негативни нагласи, да скрием страховете си и недоверието си, изведнъж да станем положителни и да стане чудото. Това обаче има обратен ефект. Ето какво се случва в човек на психологично ниво: Да приемем, че даден човек е много беден, няма пари дори за оцеляването си.

Но един ден решава, че ще промени съзнанието си и започва да си повтаря: „Аз съм богат, аз съм милионер, виждам само изобилие“. Започва да визуализира огромна къща, коли, яхти и да си представя, че ги има. Съгласно закона се опитва да предизвика чувството, което ще му донесе това, което иска и да го задържи. Защото знае, че не точно мисълта, а начинът, по който се чувства привлича това, което съответства на усещането. Знае, че за да разбере дали допуска или не това, което иска в живота си, трябва да обръща внимание на чувствата, които изпитва – ако усеща липса, страх, съмнение – значи го отблъсква, а ако изпитва радост, вълнение – значи го привлича. И за да привлича и допуска, човекът се стреми всячески да задържи положителните емоции и да подтисне всички съмнения и негативни чувства. Те обаче си стоят вътре в него. Това, което иска е твърде далеч от него и изобщо не се вписва в границите на комфорта му. То е все едно да се опиташ да се качиш във влак, който се движи с бясна скорост. И макар привидно човекът да мисли положително, подсъзнателно в него се води борба. Когато си повтаря нещо, което силно контрастира със сегашната му реалност, подсъзнанието отказва да го приеме. Но човекът продължава да се насилва да вярва и да упорства. Скоро започва да изпитва вина, че не е достатъчно упорит, че не прави нещата както трябва, че някъде бърка. И отново се насилва и се опитва да се убеди, да се измъчва и обвинява. Докато един ден уморен от всичко, си казва „това не действа“. И как би могло? Не можеш да си повтаряш: „Аз съм милионер, имам много пари, чувствам се прекрасно“, когато сърцето ти се свива при мисълта че няма какво да ядеш. Не можеш да си повтаряш: „Аз имам перфектно тяло, аз имам тяло на манекен“, а да виждаш в огледалото човек с десетки излишни килограми. Затова е необходимо да започнем стъпка по стъпка. Да започнем с нещо, което ни се струва вероятно, което се доближава до реалността, което се вписва в границите на комфорта ни. Трябва да намерим мисли, които са близки до нас по вибрация, да си намерим утвърждение, в което можем да повярваме и което не е в силен контраст със сегашното ни състояние. В тези случаи вместо да си повтаряме – „аз имам много пари“, когато в джоба имаме няколко стотинки, е по-добре да си кажем – „на път съм да постигна това, което искам; имам все повече пари; всичко, което ми е нужно идва при мен, знам, че има възможност, само трябва да я открия“ и т. н. Вместо да се насилваме да повярваме – „имам тяло на манекен“, когато реалността е съвсем различна, по-добре да си кажем – „чувствам се все по-леко, изглеждам все по-добре, на път съм на постигна идеалните килограми.“ Просто това, което си представяме и което утвърждаваме трябва да бъде близко до нашата вибрация, за да можем да го допуснем.