Вещите лица са категорични, че при изстрел от дистанция над 1 см, практически не се очаква смъртоносно увреждане

С действията си Октай Енимехмедов не е можел да причини смъртта на Ахмед Доган. Това е основният аргумент на Софийския градски съд да признае младия мъж за невинен по обвинението за опит за убийство. Днес магистратурата публикува мотивите към присъдата на Енимехмедов. На 26 февруари той получи 3,5 г. затвор за закана за убийство срещу Доган. Инцидентът стана на 19 януари 2013 г.

По делото категорично няма доказателства за умисъл, казва съдия Пенка Велинова, която приема за недоказано обвинението в опит за убийство. Присъдата бе подписана с особеното мнение на един от съдебните заседатели, които смята, че Енимехмедов е трябвало да получи 1 г. и 1 месец решетки. Съдът посочва свидетелски показания, които са категорични, че Енимехмедов е заявил намерение да стресне и унизи Ахмед Доган, но не и да го убие.

За да заключи, че Октай не е могъл да причини смъртта на Доган, СГС посочва в мотивите си, че е съпоставил заключението на комплексната съдебномедицинска и балистична експертиза с техническите експертизи, установяващи разстоянието, от което подсъдимият се е опитал да възпроизведе изстрел срещу Доган.

Вещите лица са категорични, че при изстрел от дистанция над 1 см, практически не се очаква смъртоносно увреждане. Такъв резултат, според тях може да се получи при дистанция на оръжието до 1 см или при изстрел упор.

Съдът се опира на факта, че пистолетът на подсъдимия не е бил опрян в слепоочието на Доган. Обратното твърдят някои от свидетелите, но съдебният състав е предпочел да се довери на експертите по делото.

От доказателствата става ясно, че след деянието и задържането на подсъдимия не са взети мерки да се изведат хората от залата и да се запази местопроизшествието, което е довело до въздействие върху веществените доказателства, което сериозно затруднява наказателното производство, съобщава БиТиВи. В мотивите на СГС е отбелязано, че пистолетът и патроните са сложени в плик след деянието.

По отношение на движението на оръжието от момента на деянието до приобщаването му по делото са налице доказателства, които съществено си противоречат.

От разпитите на свидетелите става ясно, че при провеждане на оглед на зала 3 на НДК не са спазени изискванията на закона, тъй като само формално е било отбелязано в протокола, че е извършен в присъствие на поемни лица, докато вписаните като такива реално не са наблюдавали ставащото и не са били наясно с функциите си в това действие по разследването.

Ето защо съдът приема, че не следва да ползва като доказателствено средство този протокол за оглед на местопроизшествие.