Борба за оцеляване, територия или ресурси? Каквато и да е причината, човешкият вид винаги печели борбата с животинските. Нищо чудно скоро да останем сами на планетата си...

Тасманийски вълк

Знаете за съществуването на тасманийския дявол, но какво сте чували за тасманийския вълк?

Първоначално този вид е обитавал континенталната част на Австралия и остров Нова Гвинея. След това е сменило местообитанието си с остров Тасмания, откъдето и идва името му.

Австралийските фермери се страхували от двуотробното животно, защото смятали, че напада овцете им, и започнали масово изтребление. Някои учени смятат, че заедно с този фактор мистериозна болест е довела до пълното изчезване на вида.

Последните официални сведения за видян тасманийски вълк са от 30-те години на миналия век.

Вълнест мамут

Вълнестият мамут е един от най-късните представители на род Мамути – праисторическите предци на слоновете. Представителите му са обитавали Източна Азия преди около 200 000 години, като множество замръзнали тела са открити от изследователи в Сибир и Аляска.

Мамутите живели в изпитан матриархат – те са били номади, организирани в стада, ръководени от старши женски.

Пълното изчезване на вълнестия мамут е дошло преди 10 000 години. Има много теории какво го е причинило (епидемия, климатични промени, загуба на генетично разнообразие и пр.), но все повече учени смятат, че основна роля е изиграла човешката ръка.
Додо или маврицийски дронт

“Додо” на португалски, “Дронт” на холандски – това са имената на високата над метър гълъбова птица, която моряците от Епохата на великите географски открития са открили по бреговете на остров Мавриций.

Първите сведения за нея са от 1598 г. Буквално за 100 години, до около 1681 г., заселените на острова колонии са я заличили напълно от лицето на Земята.

Стелерова морска крава

Ламантините, наричани още морски крави, са едри морски бозайници, за които учените смятат, че преди 60 млн. години са обитавали сушата.

Стелеровата морска крава е кръстена на своя откривател – немския изследовател Георг Вилхелм Стелер, който през 1741 г. посетил необитаемите Командорски острови в Берингово море и открил огромните животни. Тогава той е нямало как да знае, че ще погуби откритието си, след като новината за него бъде разгласена.

Заради трудната си подвижност и ниска мобилност, липсата на страх от човека и, най-вече, добрия вкус, стелеровата крава се е оказала без арсенал срещу човешките набези. И е изчезнала 30 години след откриването си.

Пътнически гълъб

До началото на XIX век странстващият гълъб е бил една от най-често срещаните птици на земята, наброявайки до 5 млрд. индивиди. Е, те са се оказали недостатъчен капацитет, за да успее видът да се спаси.

Обитаващ днешните територии на САЩ и Канада, пътническият гълъб е бил честа мишена на ловците заселници на Северна Америка. До 1870 г. броят им е намалял драстично, а последният екземпляр в естествена среда е видян през 1900-та година. В плен животът им продължил някъде до 1914-та, когато в зоопарка в Синсинати е починала гълъбицата Марта – последна от вида си.

Северноафриканска антилопа-крава

Антилопите-крави са формирали цяло подсемейство, на име Бубал. То включва няколко вида, а конкретно този на снимката е изчезнал от земната карта в средата на XX век.

Ловът им е бил толкова активен, че през последните десетилетия на своето съществуване екземпляри от тях са открити само в много отдалечени една от друга точки в няколко африкански държави.

Като година на изчезването им учените сочат 1954 г.

Явански тигър

Също като тасманийския вълк, яванският тигър носи името на мястото, което навремето е обитавал. В случая това е индонезийският остров Ява, където тигърът е живял през XIX век и е досаждал на човешките обитатели.

След тяхната “защитна реакция” до 1950 година там са останали 20-25 екземпляра от вида. Половината от тях са били прибрани в резерват, за да бъдат защитени. Това обаче не помогнало и през 1970-та година яванските тигри на острова наброявали седем. До средата на десетилетието и те са си отишли.

Занзибарски леопард

Местообитанието на занзибарския леопард е било занзибарският остров Унгуджа. За разлика от съвременните си братовчеди, той не е бил убиван заради ценната си кожа. Изтребването му е свързано с митичния му, демонизиран образ, който местните жители са му създали. Населението на Занзибар е било твърдо убедено, че занзибарскияте леопарди са вещици, специално обучени от зла магьосница и пратени в животинско тяло, за да тормозят хората и, естествено, добитъка.

Ловът на вещици сред този вид започнал през втората половина на 60-те години на XX век и 30 години по-късно екземпляр от вида трудно можел да се срещне в дивата природа. Учените, които тогава опитали да спасят занзибарския леопард, скоро след това разбрали, че това е безперспективно начинание.

Пиринейски козирог

Пиринейският козирог е един от четирите известни вида на испанската дива коза, който, за разлика от останалите представители, не е имал късмета да доживее до наши дни. Последният известен представител е починал от абсурдна смърт – смачкан от паднало дърво.

След това учени опитвали да направят клонинг на козирога от ДНК-то на последния оцелял, но заради различни вродени дефекти клонираното козле е починало скоро след раждането си. Това е станало около 2000-та година.

Западен черен носорог

Този подвид на черния носорог е обявен за изчезнал само преди няколко години. Той е жертва на редовен лов на територията на своето местообитание в Камерун.

За най-ценна част от него бракониерите считат неговия рог, използвани в китайската медицина за лечение на множество заболявания.

От 2006 г. насам учените активно търсят оцелели представители на западния черен носорог. След пет години неуспешни опити той официално е обявен за изчезнал вид.

Към момента застрашени от изчезване са и други видове черен носорог.