Или защо воюват футболните агитки

Два са футболните отбори, при които в гостуване под Аязмото, градът се превръща в поле на агресия, грозни нападки и сцени, стигащи понякога и до инциденти, за радост досега не фатални. Ботев Пловдив и Нефтохимик Бургас. Да се чуди човек какво делят агитките.
С пловдивчани "войната" датира от 29 години. Това е половин живот. И тази неделя при мача на стадион "Берое" не мина без напрежение. И то започна часове преди началото на срещата. В центъра на Стара Загора имаше струпана жандармерия, колкото в Украйна, където се води война. Двете агитки бяха разделени от жива верига полицаи и без малко да се стигне до масов бой. За щастие предотвратен навреме. Пред стадиона и на самия стадион също имаше повече органи на реда, отколкото фенове на футбола.
Разпитахме ултрасите защо е тази война. Оказа се, че е от сезон 1985/86, когато Берое става шампион на България. Тогава фаворит за титлата е бил и Ботев Пловдив, като в двубой между двата отбора на пловдивски терен, канарчетата са успели да победят с 8:1 беройци. Но заралии вземат шампионата, а пловдивчани разсърдени упрекват едва ли не всички останали отбори от първенството, че са играли нагласени мачове, за да спечели Берое. В годините към неприязънта на двата отбора един към друг, се прибавя и фактът, че беройци имат по-приятелски отношения с пловдивския съперник на Ботев - Локо Пловдив. А и Берое на местно ниво няма отбор, с който да се съревновава и така битката Берое - Ботев Пловдив се превръща в дербито за Тракия. Което обаче пловдивчани вече 19 години не могат да спечелят под Аязмото. Нищо че вчера взеха точка, пак не надиграха Берое.
Откъде идва враждата с Нафтата! Преди няколко години при едно гостуване на заралии в Бургас около 30 привърженици на Нафтата атакували седем беройци в едно от заведенията в града и им откраднали знамената. Старозагорци се реванширали по време на двубой между двата тима в Града под Аязмото, когато насред стадиона успели да пленят знаме на бургазлии. Оттогава насетне ултрасите на двата тима не пропускат всяка една удобна възможност да атакуват противника.
Всъщност тези футболни войни се водят само между агитките, на терена футболистите воюват с други средства и по-добрият побеждава.
Ние, феновете на тази велика игра, само се надяваме да не са толкова жестоки по между си тези млади хора, наречени ултраси, защото цепната глава или хвърлен камък, ранен фен или счупени прозорци на автобуси, само помрачават смисъла на спорта.