Многото отдих наведнъж предизвиква шок, почивайте на порции - по малко, но често

Дългата отпуска е като дългото гладуване с цел отслабване - точно толкова вредна и за физическото, и особено за психическото здраве. Най-вече, ако дните, в които не ходим на работа, се използват за отмора в буквалния смисъл - спане, излежаване, отпускане на едно място, пише "Всеки ден".

 Психолози и медици са категорични - използвайте годишната си отпуска на части - по малко като отделни порции. Ако е наведнъж, е също като диетата с дълго гладуване, сравняват специалистите. И отпускането изведнъж, но за много дни според тях е като да не сме яли цял ден и вечерта да се натъпчем. Или да сме били на диета с глад повече време и изведнъж да поемем обилно хранене.

 Така и „шоковото" отпускане в дълга почивка вместо полза носела вреда на организма. Когато се почива на малки порции, по-често, човек си набавя необходимата жизнена енергия по-добре и тя се разпределя по-равномерно.

Ако дълго време не сме си взимали отпуск и изведнъж се разделим с работното ежедневие, примерно за 10-14 дни накуп, като се „проснем" изведнъж, тялото и чисто физически изпада в шок, да не говорим за психиката. И колкото и да лежим и спим, не можем да се разтоварим от умората. 

 Много добра рецепта според психолозите за почивка е всеки месец да си взимаме по ден-два до три дни отпуск и като ги прибавим към един уикенд, да пътуваме някъде.

 Идеалният вариант е човек да почива по една седмица през лятото и през зимата, а останалите дни от отпуската да прибавя на малки „хапки" към съботите и неделите, съветват експертите. Като се прибавят и официалните празници, които у нас често са по няколко дни, се получавала най-добрата комбинация за равномерен релакс през цялата година.

 Дългата почивка има и друга вредна страна. Стресът, който обхваща човек, връщайки се на работа, е двоен. Ако ни е нямало около две седмици, ще трябват поне 5 дни за адаптация. Ако отпуската е била месец - за адаптиране и 10 дни може да не стигнат. Което води до втори шок след първия при излизането в дълга отпуска. Така на практика, вместо човешкия организъм да си отпочине, се натоварва още повече.