Култовият комплекс крие магическата сила на древните вярвания

"Вижте как склонът натиска мраморните квадри, сечени на ръка от траките. Били са на височина 3,5 метра, по 3 квадри една върху друга. Сега от изток и запад непокътнат е останал само по един пълен ред, тук-таме се вижда вторият, третият е изчезнал". Кметът на Старосел сочи с ръка и с неприкрита емоция показва скални блокове от мрамор, които буквално се търкалят надолу към дерето, пише standartnews.com.

"Траките навремето сами са засипали култовия си комплекс, за да не стигнат до него македонците начело с Александър Македонски. Сега ние го открихме за археологията, но ще оставим природата да го засипе заради безхаберието ни, казва Иван Жутев.

Той е кмет на селото през последните 3 мандата и лично изнасял пръстта при разкопаването на Четиньовата могила заедно с д-р Георги Китов през 2000 г.

Общината сама инвестира пари в изграждането на защитна сграда дървена конструкция с найлони, която да пази предверието на култовия комплекс от белезите на времето. За десетина години обаче и тя има нужда от реконструкция.

"Осигурихме туристическо обслужване, физическа охрана, видеонаблюдение", казва кметът на Старосел. Но парите не стигат за нищо, трябва намеса на държавата - поне 1,5 млн. лв., продължава Иван Жутев.

Природата не жали и основната носеща конструкция на комплекса. Наричат я крепида - това са каменни блокове - квадри от местен гранит. Те са 6000 на брой и опасват 241 метра дължина на могилата. Блоковете се откъртват и от тежестта на могилния насип се търкулват по склоновете.

Култовият комплекс крие магическата сила на древните вярвания. Той започва с парадно стълбище с коридор и култова площадка. Входът е очертан от плочи с пластична и цветна украса. Вътрешното помещение е огромно - диаметърът е 4,80 м и представлява кръгла куполна камера с полуколони и цветни орнаменти. От северната страна на храма се намира вкопана скална вана за производство и съхранение на вино. Тя е с елипсовидна основа и плътна замазка. При разкопките вътре са намерени съдове за пиене на вино и цедилки.

В камерата се извършвали култови обреди. Древните траки колели по едно домашно животно, символ на доброто - например кон, както и един хищник, символизиращ злото - да речем, вълк. Смесвали дробовете и изтичащата кръв и гадаели какво ще се случи на владетелите, аристократите, както и бъдещото на племето. Това се е случвало в кръглата камера, а начинът, по който се е стичала кръвта по улеите на пода, показвал какво е бъдещето на владетелите.

Според проф. Александър Фол от аристократичните ритуали на траките води началото си гръцкото религиозно учение, наречено "орфизъм". В светилището в Старосел са се изпълнявали тайни орфически ритуали, като целта им е била усъвършенстване, извисяване на царя до антроподемон.

Във вярванията си траките почитат Великата богиня Майка, отъждествявана с планина или скала. Натрупването на могили възпроизвежда планината и утробата на богинята майка. Освен нея е почитано и мъжко божество. Царят на траките играе ролята на медиатор - връзката между хората и боговете.

На около километър от култовия комплекс е и могилата "Хоризонт". Това е единствената гробница хероон в Тракия с колонада. И докато на други места колоните са една или две - тук броят им достига 10. Колоните са с капител в ранен дорийски стил. И в този хероон е бил погребан представител на тракийската аристокрация.

"Истината е, че държавата няма пари за толкова много археологически артефакти. Но Старосел е център на първата тракийска държава, едва по-късно Терес II отива към Казанлък. Тук е люлката на тяхната цивилизация, за която сега се твърди, че е по-древна от египетската", казва Жутев. "Културните" туристи са много по-богати от обикновените, те прекарват по няколко дни в обиколка на свети места. Затова държавата трябва да погледне с широко отворени очи към малките инвестиции, които се налагат, за да привличаме повече чужденци.

Няма друга такава реклама за българщината и древната история по нашите земи", казва Жутев.

Местните хора от Старосел не се взират само в историята на древните траки. "Селището е най-силно опожареното по време на Априлското въстание. Това обаче никога не е разказвано", твърди Жутев. Защото Захари Стоянов не стигнал до Старосел, а накарал местните да отидат до Красовските минерални бани, на 6 км от селото, където Стоянов бил отседнал. Гордите местни староселци отказали да отидат на крака и така подвигът им изпаднал от историческите анали.