Бедността не е порок

Или докъде докараха родителите ни

"На път за работа срещам тази жена/бел.авт.-на снимката/...давам й левче и жената ми казва: "Вие сте първата, която ми обърна внимание....тъжно нали....", това сподели в социалната мрежа Фейсбук днес старозагорската журналистка Силвина Златарова. Баба Донка се казва възрастната жена. На младини е свирила на пиано, а сега е стигнала до ... улицата. Болести в семейството и пари за скъпо лечение са я довели до това положение, разказва сталозагорският омбудсман Павлина Делчева, като допълва, че жената често я е посещавала. Дъщеря й била вдовица, с две деца и живеела на квартира, но защо не поглежда майка си, никой не знае.

Като във всеки град и в Стара Загора има много просещи хора. И тук често се сблъскваме с просяци, които всъщност от това живеят. Някои от тях стоят край баничарници и хлебарници и просто искат да бъдат нахранени. Други подвеждат с поведението си и затова местните са доста недоверчиви и често отбягват да дадат някоя и друга стотинка.

Никой не знае колко точно е броят на просяците в Стара Загора. За около 15-тина бездомника често се грижат местните червенокръстци, като им осигуряват топъл обяд. Но и това не е постоянно, защото събраните средства в касата на БЧК Стара Загора не са достатъчни. Екипът на Starazagorautre.bg сме писали за акциите на БЧК.
Тъжното и унизителното е, че има такива хора и техните истории са тъжни. Някои са натирени от децата си на улицата, други са били измамени и са останали без дом, трети, като Баба Донка са изхарчили всичко, заради болести.
И още по-тъжното и унизителното е, че държава за тези хора няма. Само някой добросърдечен човек, ако ги забележи...