Независимостта на България е провъзгласена с Манифест през 1908 г.

На днешния 22 септември се навършват 106 години от обявяването на Независимостта на България. Тя е провъзгласена с Манифест през 1908 г. в църквата „Свети Четиридесет мъченици" в старопрестолния град Велико Търново.
Независимото Българско царство е признато от Великите сили през пролетта на 1909 г. От Освобождението до независимостта на България, държавата е трибутарно княжество.
Берлинският договор от 1878 г. определя Княжество България като васално на Османската империя, което забавя стопанското развитие на страната и ограничава възможностите ѝ в международните отношения.
Мирните споразумения задължават българското княжество да се съобразява с режима на капитулациите, наложени от Великите сили на Османската империя, който налага преференциален внос на европейските промишлени стоки и обрича развитието на българското вътрешно производство.
Затова след постигането на Съединението на Източна Румелия с Княжество България усилията на българския политически елит се насочват към обявяване на независимост.
Благоприятни условия за това настъпват през септември 1908 г. Тогава вниманието на Великите сили е насочено към френско-германския спор за Мароко, а Австро-Унгария се готви да анексира Босна и Херцеговина. В същото време в Истанбул младотурците извършват преврат, а по жп-линията Одрин-Белово избухва стачка. Правителството на Александър Малинов използва момента и конфискува жп-линията.
В нощта срещу 22 септември министър-председателят на България посреща българския княз на яхтата „Хан Крум" край Русе. Оттам цялото българско правителство и Фердинанд I поемат към Търново, където трябва да обявят Независимостта на България.
Царският влак, в който пътуват държавниците, обаче прави почивка по маршрута си на гара Две Могили. Там Александър Малинов написва текста на Манифеста и под него подписите си поставят българският княз и министрите от кабинета. Днес на гара Две Могили има историческа плоча, която разказва за тази паметна нощ.
След обявяването на Независимостта на България княз Фердинанд I приема титлата цар на българите. Учредява се възпоменателен медал по този повод.
Паметникът на Независимостта е първият и единствен засега, посветен на това историческо събитие, построен със парични дарения от хиляди българи.