Да потегли към Хималаите го привлякъл самият Еверест

Млад добричлия стига до връх Кала Патар (5545 м) в подстъпите на Еверест в Хималаите. Петър Гавраилов е на 25 години и е от Добрич. Сега учи финанси в Германия, пише Topnovini.bg.  През последната половин година е обучавал по обменна програма в Сеул, Южна Корея.

Споделя, че няма голям опит с алпинизма и изкачването на върхове преди тази експедиция. Да потегли към Хималаите го привлякъл самият Еверест. Идеята и мисълта за него са пленителни, споделя за  Topnovini.bg Петър Гавраилов. Според него,това е място, което е единствено и неповторимо. „Привлече ме самата мисъл и възможност да се покатериш и да застанеш на покрива на света, в подножието на величествени исполини извисяващи се на 8-9 километра в небесата. Да застанеш пред най-високия връх на земята”, споделя Петър.

Решил да изкачи именно връх Кала Патар заради структурата на върха. Еверест не може да бъде видян от базовия лагер (5364 м). „Най-хубавата панорамна гледка към Еверест, Лотце, Нуптце, Чангтце, Пумори, Ама Даблам и останалите първенци от Великия хималайски рейндж, както и цялата долина Кумбу, е връх Кала Патар (5545 м). Оттам се открива една от най-впечатляващите и спиращи дъха картини, които човек може да види през живота си”, обясни Петър. За тази експедиция се е подготвял в продължение на 8 месеца. Макар самият поход да не изисква някаква специална техническа подготовка, той изискваше дълги часове на проучване, споделя той.

Решил да покори върха сам, не с организирана група или с помощта на шерпи, защото смята, че всеки човек поне веднъж в живота си трябва да предприеме подобно пътешествие. Сам. „За да преоткрие себе си, за да опознае себе си в едно подобно духовно себедоказване“, споделя Петър. Казва, ме когато се изкачиш на върха,      онемяваш и благоговееш пред величието на майката природа. „Непалците наричат Еверест - Сагармата, богинята майка на земята. За тях тя е истинско божество. И застанал горе, пред нея, можеш с цялото си същество да усетиш и разбереш от какво е породено страхопочитанието на местните към нея. Усещаш прилив на особен вид емоция, чувство и адреналин, които не си срещал преди в нищо друго, което си правил или изживявал”, сподели Гавраилов.

Според него, рискове неминуемо има, но с разумен разчет и спазване на правилата, маршрута и вслушване в собствените възможности те могат да бъдат сведени до минимум. Според него, човек трябва да вярва силно, непреклонно и убедено в това, което иска да постигне. Маршрутът бива извървян от 12-годишни деца до 70-годишни старци.

Мястото, където са паметните плочи на загиналите алпинисти, е, може би, най-странното и тихо място в цялата планина. Сякаш целият свят е притихнал, посочи Гавраилов. Казва, че пътят до Еверест учи на позабравените ценности и стойности в живота. Осмисляш, оценяваш и осъзнаваш цялото изобилие на живота, което притежаваш у дома си, а дори не забелязваш.