Експерти анализират тежкия инцидент

Причината за трагедията в завода за боеприпаси в с. Горни Лом ще се разкрие чак когато се разбере какъв тип боеприпаси са се обезвреждали в момента на взрива. Засега основните версии може да се сведат до три - нарушение в правилата и процедурите за работа с опасни боеприпаси; самовзривяване поради дефект в пиротехническа запалка на някой от боеприпасите и възникнал пожар, информира „24 часа”.

За добиване на по-ясна представа трябва да се знае, че взривните вещества (ВВ) се състоят от три основни групи.

Метателни се наричат взривните вещества с метателно действие - димни и бездимни барути, които се използват за придаване на начална скорост на куршума или снаряда в канала на огнестрелните оръжия. При нормални условия те не се взривяват, а горят със скорост до около 500 м/с. Понастоящем в боеприпасите се използва бездимният барут - колоиден барут, който се получава от дървесна целулоза и азотна киселина. Получава се съединението пироксилин. Това взривно вещество променя свойствата си с течение на времето и има срок на годност от около 25-30 г.

Бризантните ВВ се използват основно за получаване на разрушително взривно действие, а също и за снарядяване на боеприпаси. Те не се взривяват от подпалване или слаб удар (с изключение на нитроглицерина). Някои, като тротила, не се взривяват и от прострелване с куршум, а се и подпалват много по-трудно от хартия например. Типични взривни вещества, които се използват в артилерийските боеприпаси, са тротилът - с нормална мощност в смес 1:1 с хексоген, който е по-мощен.

Третата група са иницииращите ВВ, които се използват като инициатори за възбуждането на детонация на останалите ВВ във взривните заряди, снаряди, мини. Те са способни да се взривяват под влиянието на незначителни външни въздействия - запалване, удар, триене, набождане. Взривяването даже на малко количество иницииращо ВВ в контакт с бризантно ВВ предизвиква много силен удар, съчетан с високо налягане и температура, вследствие на които се взривява и бризантното ВВ. Иницииращите ВВ се използват за производството на средства за взривяване (СВ) - капсул-детонатори, капсул-възпламенители и пиротехнически запалки. Като основни иницииращи взривни вещества се използват живачен фулминат, оловен азид и оловен стифнат - ТНРС. Обикновено се използват в смес и с други взривни вещества.

Тротилът, който е основен компонент в артилерийските боеприпаси, е почти невъзможно да се самовзриви, а при запалване детонира само ако е много голямо количество - поне няколкостотин кг, или в затворено пространство.

Много по-вероятно е взривът в Горни Лом да е станал по причина неправилно боравене с иницииращи взривни вещества или дефект в капсул-възпламенител или пиротехническа запалка, използвани за иницииране на взрива в артилерийските снаряди и мини. По принцип с иницииращите вещества трябва да се борави много внимателно, тъй като са много чувствителни към външни въздействия - сътресение, удар, нагряване. Ако капсул-възпламенителят с иницииращото взривно, вещество е видимо повреден, деформиран или корозирал, чувствителността към детонация се повишава и боеприпасът е невъзможно да се обезвреди безопасно или да се утилизира. Обикновено такива боеприпаси се взривяват контролирано.

Още една възможна причина за взрива е, ако в завода са се съхранявали амониевоселитрени взривни вещества. Те по принцип детонират много по-трудно, но имат и много по-кратък срок на годност. Със стареенето им се повишава способността им към самодетонация. Един такъв инцидент през 1921 г. в завод за взривни вещества в Опау, Германия, довежда до гибелта на 500 души.