Днес се навършват 35 години от победата на „Берое“ над „Ювентус“

Този мач с право се счита за един от най-големите успехи на българския клубен футбол въобще, припомня beroe.bg
В една луда вечер на 24 октомври 1979 г. италианският гранд бе нокаутиран в Стара Загора по великолепен начин, което потвърди още веднъж, че „Берое“ си остава най-успелият европейски боец от българските отбори, участвали в евротурнирите.
Двубоят е 1/8 финал от турнира за КНК. Преди това в първия кръг беройци, както обикновено, нямат проблеми със съперника си, силния полски тим „Арка“ (Гдиня). В състава на нашия съперник са и няколко национали на Полша начело с нападателите Коринт и Квятковски. Първият двубой в Гдиня е загубен с 2:3, като и двата гола за беройци вкарва новото попълнение от „Миньор“ (Раднево) Теньо Тенев. В реванша нашите са безмилостни – 2:0 с голове на Петко Петков и Георги Стоянов.
Жребият за осминафиналите обаче е жесток за „Берое“. За негов съперник се пада най-именитият отбор в онези години, италианският „Ювентус“.
Разликата в класите и положението на двата отбора е очевидна. В „Ювентус“ на практика е събран целият национален отбор на Италия без излежаващия присъда за участие в черно тото Паоло Роси. На вратата е легендарният Дино Дзоф, а отбраната пред него се ръководи от грубиян № 1 на италианското калчо- Клаудио Джентиле и Марко Кабрини. Халфовата линия изглежда убийствена с Гаетано Ширеа, Франко Каузио и най-голямата млада надежда на Италия Марко Тардели. Атаката на „Юве“ оглавява един от най-големите голмайстори на адзурите за всички времена Роберто Бетега. Същият този отбор става световен шампион три години по-късно на испанския мондиал. Начело е един от най-големите стратези на италианския футбол Джовани Трапатони.
Срещу тях нашият треньор Иван Танев – взел 6 години по-рано скалпа на „Атлетик“ (Билбао) с 3:0 и 0:1 в същия турнир, противопоставя 11 храбреци, за които Европа тепърва ще заговори. Най-голямата фигура в зеления тим е Петко Петков, който вече е направил име в евротурнирите с петте си гола срещу „Аустрия“ (Виена). Играта в центъра дирижира Георги Стоянов – Бръснаря, чийто прякор произлиза от занаята на баща му, който държи бръснарница до Седмо основно училище. Дясно крило е Таньо Петров – Чапара. Чапар е порода гълъби, известни с нестандартното си летене, какъвто е и стилът на игра на този футболист. Отбраната пред вратаря Костов включва “хирурга” Теньо Минчев, Кънчо Кашеров, Илия Илиев и младока Динко Димитров, който после ще направи отлична кариера в ЦСКА.
На всички изглежда невъзможно „Берое“ да пребори „Ювентус“. С Чапара и Бръснаря, срещу Бетега и Джентиле?
На всичкото отгоре точно тогава стадион “Берое” е в ремонт и цялото игрище е разорано. Това налага мачът да е на стадион “Локомотив”. По спешност за три дни му е построена козирка, която приютява армията италиански журналисти, дошли на мача.
Междувременно в Стара Загора се разразява истинска истерия за билети. Съвсем малко от тях са пуснати в свободна продажба, останалите се разпределят от профсъюзите по предприятия и организации, като инструкцията е да се дават само на отявлени беройци. Часове преди мача стадионът е блокиран от полиция, кордонът е на 500 метра от входовете и там се пропускат само хора с билети.
В дъждовния октомврийски следобед двата отбора излизат на стадион “Локомотив” под мощните овации на над 30 000 запалянковци – нещо нечувано за съоръжение с 15 000 седящи места! Трибуните са претъпкани, част от хората са насядали по пистата. Гостите от Италия са посрещнати от зелено-бялата агитка с огромен 30-метров транспарант “Бог прощава, Берое – не!”
Още от първите минути става ясно, че беройският треньор Иван Танев печели тактически битката с Трапатони. Той поставя железния защитник Теньо Минчев да следи плътно Роберто Бетега. “Рядко може да се намери защитник като този здрав българин, който така добре да пази Бетега”, пише по-късно “Гадзета делло спорт” в коментара си за мача. Танев залага и на един много опасен играч – халфа Стефан Стефанов, когото италианската преса впоследствие ще оприличи на “мустакат казак”.
Преди почивката атаките на „Берое“ към южната врата на стадиона се редят една след друга. Голът виси на косъм, веднъж Дзоф едва успява да избие, втори път силен удар по земя на Теньо Минчев спира в една локва точно на гол линията… Петко Петков е безмилостно малтретиран от Джентиле, но успява да го надиграе на няколко пъти. Няколко опасни волета на Чапара отдясно всяват паника в защитата на „Ювентус“.
Мачът върви към края си, а италианците вече се радват, че са се отървали без гол. И точно тогава Джентиле изпуска Петков, след което се вижда принуден да го събори в наказателното поле. Съдията Ешвайлер от Австрия е категоричен – дузпа за „Берое“!
“На място се разбрахме, че аз ще изпълнявам наказателния удар – спомня си Георги Стоянов – Бръснаря. – Странно, срещу мен бе Дино Дзоф, един от най-големите вратари на века, но аз бях уверен, че ще му вкарам гол.” Стадионът изригва, когато Бръснаря забива победния гол с удар вдясно от Дзоф.
Минутата е 81-ва. Малко по-късно реферът прави реверанс към италианците, като показва червен картон на Теньо Минчев и по този начин лишава „Берое“ за реванша от най-добрия му защитник.
След показаното в първия двубой старозагорци вече са по-уверени, че могат да преборят „Ювентус“. Тимът тръгва за гостуването на стадион “Комунале” с надеждата, че е в състояние да стигне до благоприятния резултат.
На горещия фронт в Торино, където 60 000 тифози развяват бяло – черните знамена на „Ювентус“, заралии изтърват възможността да отстранят италианския гранд, отстъпвайки с 1:0.
Въпреки отпадането беройци оставят отлични впечатления с играта си, а като цяло есента на 1979 г. е един от най-силните периоди в клубната ни история. Освен победата над „Ювентус“, в разстояние на два месеца в Стара Загора са разпердушинени „Левски“ (3:1 – Тишански; Стоянов – 2, Янев), ЦСКА (3:2 – Стефанов, Петров, Найденов; Джевизов, Христов) и „Тракия“ (4:2 – Стефанов, Петков – 2, Найденов; Костадинов, Манолов) – три от най-силните отбори в “А” група тогава, които инкасират общо 10 гола от нападателите в зелено.