2014 г. е натоварена с много очаквания от цялата нация, отбеляза вицепрезидентът

България има нужда да бъде мощно теглена напред от просветени хора. Това убеждение изрази вицепрезидентът Маргарита Попова на 20-ия Колегиум на направление "Литература на Българското възраждане" в Българската академия на науките (БАН).

Събитието е посветено на 145-ата годишнина от създаване на БАН.

Акцентът на ежегодния колегиум този път е поставен върху зараждането на критическото мислене - как се изгражда българския критически код и кои са неговите защитници. Интересно е да се види как се изгражда българския критически код, кои са неговите защитници.

Попова отбеляза, че 2014 г. е натоварена с много очаквания от цялата нация, от учените, от гражданите, които искат да живеят по-добре. Научният потенциал под купола на тази сграда е бил не само съпричастен, но вицепрезидентът отбеляза, че именно той е бил гръбнакът на напредъка на нашата родина.

По думите й, няма съмнение, че ако политиците не се вслушват в мъдрите думи, съчетани с богатия опит на учените, няма да постигнем напредък нито толкова бързо, нито такъв, какъвто е желан от всички нас.

"Светът се търкаля, върви циклично и се променя", посочи вицепрезидентът. Въпреки това, Попова изтъкна, че има циклични неща, които не се променят, а политиците и учените трябва винаги да се обръщат назад, за да ги потърсят и да изграждат  националната система за почтеност.

Попова е на мнение, че ако политиците не седнат да поговорят с учените на БАН за духовната извисеност на човека, за доброто и злото, напредък няма да бъде постигнат. "Форуми, които се обръщат към великите ни исторически периоди, за мен са от огромно значение", подчерта вицепрезидентът.

Попова констатира, че у нас Възраждането е закъсняло, но също така е успяло по пътя на синкретизма да навакса. Започнахме с читалищата, училищата, книжнината, периодичните издания, повечето от които излизаха далеч от пределите на Родината, но все пак и това е било от значение.

"Няма как да се откажем да живеем исторически", категорична е Попова. Форуми като днешния имат смисъл не само, за да поговорим за Любен Каравелов, Константин Фотинов, а за да поговорим и за това какво чрез тяхното дело вложихме в националната ни система за почтеност, смята тя.

Попова поздрави БАН за подхода, по който са седнали и изготвили една малка книжка, озаглавена "Възгледи за основните национални цели и устойчиво развитие на България".

Попова завърши словото си с думи на Фотинов, които прозвучаха като призив за бъдещето на страната ни: "За да направим каквото и да било от човека, трябва усърдие".

Председателят на БАН акад. Стефан Воденичаров връчи на вицепрезидента Маргарита Попова почетния знак на академията за съпричастността на вицепрезидента към инициативите на БАН.

"Надяваме се, че условията за научен труд ще се променят и учените ще получават признание от управляващите и обществото", изрази надежда акад. Воденичаров.