Промяната е станала по сценарий на червената номенклатура, смята политикът

Ако приемем, че на 18 ноември 1989 година с първия демократичен митинг избухва  началото на нашата промяна, този преход като цяло остави във всички нас тръпчивият вкус за несправедливост, нечестност, за някакъв режисиран и добре изигран  сценарий. Това каза пред Bulgariautre Александър Йорданов – зам.-председател на СДС (1991-1993) и председател на 36 НС.
За разлика от днешните политици и анализатори, които смятат, че преходът в България още не е завършил, той смята, че преходът е приключил  през 2007 година с приемането ни в ЕС, сега вече живеем седмата година на следпреходния период.

Убеден съм и то от дистанцията на времето, че в началото несъмнено е съществувал сценарий за българския преход, за промяната, за преустройството. Какво представлява този сценарий? Най-важното в него бе номенклатурният елит на БКП и ръководният състав на Държавна сигурност по това време да не изпусне от контрол процесите в страната. И преустройството така да бъде реализирано, че всичко да стане като в кутиите на цирковите магове. Целта беше през вратата да влезе примерно един активен борец срещу капитализма в миналото, а след това от магическата кутия на промяната да излезе капиталист и дори олигарх. Така и стана. Може да се каже, че фокусът успя.

Можем да говорим не само за майсторството на тези циркови фокусници от началото, а и за цирковите асистенти от демократичните среди,  които обслужиха червените магове и покрай тях също припечелиха, както печелят и асистентите на главния изпълнител в цирка. Това аз наричам побългаряване на прехода. Тоест трансформиране на държавната собственост, на държавния капитал в капитал на наследниците на номенклатурата на БКП и ДС, заяви още Александър Йорданов.

Според него СДС също има своята историческа вина пред България.
„Защото ние облякохме прехода в добри намерения, членство в НАТО, членство в ЕС,  днес обаче истината е по-различна. Тя е, че заплатата на учителката не стига да види Европа. Тя не може нито до Париж да стигне с тази заплата, нито до Берлин. И до Лондон не може да отиде. Няма никакво значение, че може да мине границата без виза. Тя просто няма пари“, заяви Александър Йорданов.

Той допълни, че помни от 18 ноември 1989 година  морето от народ. Никога преди това в София на едно място не са се събирали толкова много хора и толкова близо един до друг. Те просто бяха рамо до рамо. Това не ставаше дори на официалните манифестации, които организираше режимът по това време. Това събиране на хората един до друг, волята им да бъдат заедно, да започне промяна в България трябва да бъде уважено, трябва да бъде помнено. То заслужава добри думи, каза Йорданов.

Целия разговор с Александър Йорданов четете в рубриката "Интервю".