"На този ден преди четвърт век се проведе първият свободен демократичен митинг. Мнозина смятат, че с него започва и демокрацията. Не споря. Възможността да се демонстрира и протестира свободно, да се скандира открито, да се говорят публично нелицеприятни истини за управлението на БКП и „системата на номенклатурата” е несъмнено израз на волята за свобода. Разбира се, днес вече е известно, че този митинг е замислен по-скоро като подкрепа за „новия курс на Партията” след отстраняването на Генералния секретар Тодор Живков. Той не бе „антикомунистически”, а антиноменклатурен. Между ораторите личаха имената на бивши членове на БКП на които членството в БКП бе възстановено веднага след 10 ноември, личаха и имената на сътрудници на ДС - разкрити по-късно. В това отношение е показателно изказването на митинга на писателят Георги Мишев. Той бе откровен: 

„Днес е седмият ден, откак бе извършена историческа операция – изрязано бе едно злокачествено образование от снагата на нашето общество. СЪБРАЛИ СМЕ СЕ ДА БЛАГОДАРИМ НА ХИРУРЗИТЕ, че всичко мина сполучливо, без драматични последици....”
Помня, че твърде дълго организаторите настройваха озвучитената техника и това предизвика недоволството на насъбралите се граждани, имаше и музикално художествена програма с изпълнители Ангел Ангелов Джандема и Ицках Финци. Повечето от ораторите четяха предварително написани текстове. Помня думите на Петко Симеонов: „обществото, което наричаме развит социализъм, не е нито развито, нито социалистическо.” Повечето оратори гледаха в бъдещето и сякаш само Петко Симеонов ни връщаше в реалноста. Затова съм и запомнил, че той предупреди още тогава, че Живков си е отишъл, но е оставил „тежки икономически, политически и нравствени проблеми.” Оставил е страната в криза, с „празните магазини, всезнаещите началници, безпразничното казарменото ежедневие, съсипаната индустрия, замърсената природа. „ И Симеонов обобщи: „Той си отиде, но Системата остана, остана практически непокътната и господстващата номенклатурна класа. Номенклатурата владее и в момента държавната собственост, тя владее средствата за масова информация, в нейни ръце е репресивният апарат.” Това бе най-ясната към този момент диагноза на комунистическия режим. Друг е въпросът, че и Петко Симеонов се обръщаше с тези си констатации и искания към новият генерален секретар на БКП Петър Младенов. Това бе заложено в „сценария” на митинга – да се изрази подкрепа за новия курс на БКП към преустройство. По същото време и Иван Костов пише статията „Никаква отсрочка”, която десетина дни по-късно излезе в партийния орган „Работническо дело”.
Помня и програмните и категорични думи на Желю Желев срещу цензурата в медиите, за отварянето на досиетата, освобождаване на политическите затворници,превръщане на България в демократична страна, завръщане на прогонените от страната българи и премахване на редица членове от Наказателния кодекс, промени в закона за Вероизповеданията.
В съзнанието ми е останало чувството на възторг и свобода, на надежда. Но и горчивото усещане, че промяната я очакваме от партията на непромяната – БКП. Въпреки лозунгите: Промяна веднага, демокрация днес! И все пак – веднъж да бъде начало!", написа Александър Йорданов в личната си страница в социалната мрежа Фейсбук.