Мъж на 50 живее с майка си в една стая 25 години

Между 1500 и 2000 нашенци живеят под ключ от години, скрити от очите на обществото заради тежките си психични заболявания, алармира пред „Всеки ден" водещ столичен психиатър, пожелал анонимност. Толкова е броят на доказано болните от шизофрения, параноидни разстройства и епилепсия, които не са диспансеризирани в клиники и не са посещавали лекар от години. Те са залостени в повечето случаи между четирите стени на стаите си още от младостта си, а грижите за тях полагат възрастните им родители или братя и сестри.

 Мъж на 50 от столичния квартал „Подуяне" е един от най-фрапантните примери за затваряне на пациент в нечовешки условия. От 25 години той живее с болната си майка и не е излизал нито веднъж от пределите на жилището поне от десетилетие. В квартала и децата знаят за съществуването му, но вече и по-възрастните не си спомнят как изглежда. Дори гласът му не се чува от съседите, само понякога са долавяли женски плач, вероятно на майка му.

 Не е ясно как се лекува мъжът, за когото се твърди, че е болен от шизофрения, и как родителката му го поддържа от острите фази и контролира състоянието му. Според психиатъра, с когото разговаряхме, тя вероятно има близки фармацевти, които й осигуряват необходимите лекарства. Обикновено това са морално остарели медикаменти, като добре известния халоперидол, който

спира само с няколко приема налудничавите мисли

халюцинациите и множеството раздвоения на личността. Това е и едно от най-евтините лекарства на пазара, което все още се поема от Здравната каса, в случай че болният или близките му разполагат с рецептурна книжка за целта. Медикаментът обаче е отричан от повечето водещи лекари в областта, като се смята, че причинява много повече странични ефекти върху страдащите от шизофрения и други по-леки психотични състояния, отколкото да ограничава симптомите.

При дългогодишно гълтане, какъвто е случаят и на заточения софиянец, се проявява летаргия, както и силна депресия, изразяваща се дори в невъзможност за комуникация с околните. Вместо него медицината е достигнала до далеч по-щадящи антипсихотици, но прилагането им не може да се прави своенравно и са необходими редовни консултации със специалисти.
„В миналото

често откривахме затворени вкъщи млади мъже и жени

чиято съдба от близките им е отредена в една стая, за да се контролират острите им фази. Най-често това се правеше с помощта на подръчни материали - въжета, каиши и всевъзможни успокоителни. Това само влошава общото им състояние и качеството им на живот", обясни психиатърът. Той предупреди и че е възможно дори след години ремисия затворен човек със заболяване изведнъж да изпадне в такъв период, че да посегне и на себе си, и на близките си изненадващо.

В провинцията връзването на близки с тежки заболявания все още било практика, най-често заради трудния достъп до медицинска помощ. Затова повечето психиатри у нас настояват от години да се въведе единен регистър и отчет за болните, така че да се следи всяко хапче, изписвано за състоянието им.