Православната църква чества Света Анна, майка на Богородица

Тя е покровителка на женското начало, на брака, семейството и майчинството

На 9 декември православната църква чества зачатието на Света Анна - майка на Богородица. Християнският култ към светицата се разпространява във Византийската империя още през VI век, когато е построена първата църква, носеща името й. В същия ден се почита и майката на пророк Самуил, която носи същото име - Анна.

Според неканоничното Протоевангелие на Яков Анна и нейният съпруг Йоаким са посетени от ангел, който им съобщава, че ще имат дете. Анна обещава да посвети детето си на служба на Бог и на тригодишна възраст Мария е отведена във Втория храм. Историята е подобна на тази на Самуил, чиято майка също дълго време е бездетна и се нарича Ханна.

Източноправославната църква приема Света Анна още от 6 век, като тя и Йоаким са наричани Свети и праведни богоотци. Разказът на Протоевангелието на Яков е приет от Римокатолическата църква едва през ХIII век, като Анна е официално канонизирана през 1854 г.

Света Анна е покровителка на женското начало, на брака, семейството и майчинството. Закрилница е на момичетата, бременните и вдовиците. Почита се от жените, които в нейния ден не работят. Момите пускат пшеничени зърна в ново гърне с вода. Ако до Нова година зърната покълнат, това е знак за скорошна женитба.

Според народните поверия жените варят и раздават жито и царевица, за да растат посевите през деня. На места денят се смята за лош и опасен. Насаждат се кокошки за пръв път, за да се излюпят всички яйца.

Вярва се, че всички магии, изказани в тази нощ, са успешни. Най-подходящото място за тях са гробищата. Магьосници, преобразени като мушици, обикалят къщите и причиняват беди. Ако някой убие мушица над свещта, вярва се, че е била магьосница. Света Анна е празник на самодивите, затова мъжете не излизат извън село, за да не срещнат прекрасните, но зли създания.

 



Снимка на Деня

Щрихи от Плевен