Български писателки възраждат легендарния женски клуб от началото на миналия век

Милена Фучеджиева, Леа Коен и Виктория Бисерова ще популяризират българската женска литература

"Защото, макар и на шега, първо жените четем повече и второ някак си сме по-склонни да подкрепяме готините пичове, отколкото да се подкрепяме една друга", каза за Starazagorautre писателката Милена Фучеджиева.
От малкия екран познаваме Фучеджиева като един от сценаристите на сериала "Седем часа разлика", а в края на миналата година излезе и романът й "Сексът и комунизмът", който много бързо се изкачи в челните места на класациите за бг литература и стана бестелър.
"Целта ни е да популяризираме българските творби, написани от жени. Да направим така, че в световен мащаб да се чуе, че има такава литература, защото в Европа и Америка вече се знае за албански, румънски и сръбски писателки, само ние сме последна дупка на кавала", допълва писателката. "Ние, съучредителките на клуба, ще накараме хората по света да чуят, че има и бг литература. Ще се стараем да се намери начин българските авторки да бъдат превеждани. С това ще дадем и самочувствие на младите таланти, ще ги привлечем и тях. Така че и малко просветителска дейност ще имаме".
Фучеджиева разказа, че първите инициативи на Женския писателски клуб са вече в ход. Заедно с Христо Мутафчиев и Съюза на артистите ще заснемат малки видеоклипчета, в които известни актьори ще четат откъси от женски произведения. Този продукт ще бъде излъчван в столичното метро, във вагонита, за да могат хората, докато пътуват да гледат и слушат. Акцията тръгва до края на януари.
Ентусиазъм и подкрепа писателките са получили както от министъра на културата Вежди Рашидов, така и от софийския кмет Йорданка Фандъкова.
Милена Фучеджиева изрази надежда нещата в България да потръгнат, държавата ни да е стабилна, за може и културата да дръпне напред.
Някои факти около Женския клуб на писателките!
Преглеждайки през години архивни документи, Леа Коен открива една различна България от началото на 20 век. Попада на сведения за съществувавено на женски организации и клубове в дневниците на Евдокия и Богдан Филови и се заравя да види какви са тези сдружения. Така научава, че през 20-те години у нас е създаден Съюз на жените с висше образование. Оказва се, че по онова време има доста жени с медицинско и правно образование, а най-много са учителките. В началото на 20 век у нас се радват на изключително влияние в обществото фигури като Екатерина Каравелова и дъщерите й Лора и Виола, които изпитват влечение към литература, образование, към познанието въобще.
В Съюза на жените с висше образование се формира секция на жени-писателки. Тя постепенно се оформя в клуб, който през 1934 г. се обособява като Клуб на българските писателки. В него членуват Евгения Марс, Дора Габе, Елисавета Багряна, Мара Петканова, Фани Попова-Мутафова, Яна Язова..., все жени с равноправно място в обществото наред с мъжете-писатели.
Така се ражда идеята за възстановяването на клуба.

Очаквайте Милена Фучеджиева за новия й роман "Сексът и комунизмът".