Прехвърлянето на отговорност или омаловажаването на проблемите е толкова вредно, колкото и самоцелните критики

Ръководството на Прокуратурата на Република България оценява мониторинговия доклад на ЕК от вчера като максимално реалистичен и обективен. Такава е позицията на институцията по отношение на доклада на Европейската комисия относно напредъка на България по механизма за сътрудничество и проверка, съобщиха от пресцентъра на Прокуратурата.

Докладът представя точна картина на действителното положение в областта на правосъдието и вътрешните работи, с изводи и оценки, които напълно се споделят. Отправените препоръки по отношение на съдебната власт, противодействието на корупцията и организираната престъпност, следва да бъдат основни ориентири и цели за изпълнение през 2015 г. за всички органи на държавна власт.

Обективна е и оценката за постигнатото от българската прокуратура. Отчетен е „значителен напредък” в изпълнението на Плана за действие, приет през 2013 г., съобразно препоръките тогава по Механизма за сътрудничество и проверка. Положително е отношението към предложенията на главния прокурор за децентрализация на прокурорската система и предоставянето на допълнителни гаранции за ненамеса в работата на прокурорите. Според доклада „положителни стъпки бяха предприети в прокуратурата за отдаване на приоритет на случаите на корупция, като се наблюдава увеличаване на броя на образуваните дела и на скоростта, с която се разглеждат.” Добра е оценката за началната работа на специализираното звено за противодействие на корупцията, както и за предложенията, касаещи промени в компетентността на специализираните съд и прокуратура.

Неоспорим е обаче общият извод за бавен напредък и недостатъчна решителност за реформи. Противодействието на корупцията като държавна политика, а и като работа на прокурорските органи, търпи основателни критики, а организираната престъпност действително „продължава да бъде проблем” у нас.

Комисията препоръчва „изпълнение на новата съдебна стратегия ... както и на разработените идеи, представени от прокуратурата.” Препоръчва също „укрепване на капацитета на прокуратурата за преследване на случаите на корупция на високо равнище”. В максимално кратък срок ръководството на прокуратурата ще представи публично, на вниманието на парламентарно представените политически сили и на министър-председателя експертен проект за най-належащи минимални изменения в НПК. Основен акцент в проекта са предложения относно мерките за процесуална принуда, насочени към решение на проблема „с осъдените престъпници, които успяха да се измъкнат от правосъдието и да се укрият”. Предлагат се и изменения, касаещи специализираните органи на съдебната власт, както и изменения в други закони. В същия срок ще е налице проект за създаване на специализирана структура за противодействие на корупцията, действаща на територията на цялата страна, на основата на специализираните звена, оценени положително в доклада на ЕК. Още през м. декември 2014 г., в хода на дискусията по актуализираната стратегия за съдебна реформа, е представен и проект за изменение и допълнение на ЗСВ, в частта му относно прокуратурата.

Ръководството на прокуратурата е на категоричното становище за продължаващата необходимост и позитивен ефект от действието на Механизма за сътрудничество и проверка, имащ характера на катализатор и стимул за реформи и решителни действия. Главният прокурор счита, че сега са необходими обединени усилия на всички власти за изпълнение на препоръките на Комисията. Прехвърлянето на отговорност или омаловажаването на проблемите е толкова вредно, колкото и самоцелните критики, както и опитите полезните решения да бъдат блокирани с конюнктурна политическа риторика.