Въвеждат строг контрол върху младежките организации, които получават държавни пари

Министерството на младежта и спорта ще засили контрола върху дейността на Младежките информационни центрове, финансирани по Националната програма за младежта. Това обяви заместник-министърът на младежта и спорта Калин Каменов на пресконференция за ефекта от прилагането на младежките политики у нас. 32 са организациите, които тази година са получили средства от бюджета, за да популяризират програмите за обучение, квалификация и стартиране на бизнес сред младите хора у нас. Данните от проверки на министерството обаче сочат, че на някои места центровете не работят ефективно, не успяват да достигнат до целевите групи и да дадат конкретни резултати.

„За съжаление, част от младежките информационно-консултантски центрове, които ние финансираме, залагат основно на забавни дейности или популяризиране на различни празници и инициативи, което е много хубаво, но дали е най-важното? Когато имаме национален проблем, свързан с младите хора, смятам, че ресурсът ни трябва да бъде насочен към решаване на актуалните проблеми, а забавленията да останат на заден план”, заяви заместник-министърът. Той допълни, че ще се търси нова методика за финансиране, така че консултантите да започнат да работят с младите хора на терен: “Ще приложим този нов модел за срещи с младежите, за да ги предизвикаме да дойдат, да ги провокираме да бъдат активни. Няма да има никаква промяна, ако ние не се вдигнем и не тръгнем по места да помагаме на младите хора”.

Каменов обяви още, че две от неправителствените организации, които са усвоили средства по програмата, са на път да ги загубят, тъй като при проверка на място не са били открити на посочения адрес и телефон за контакти.
Заместник-министър Каменов обяви и тревожни данни от доклад на Института за социални изследвания и маркетинг за ефекта от прилагането на младежките политики у нас. Според проучването, българските младежи са на първо място в Европа по показател NEEDs – 67% имат свободно време, но повечето не четат книги, не спортуват, не се занимават с извънкласни дейности, не търсят възможности за придобиване на нови умения и знания или за професионална реализация. 33% от анкетираните споделят, че живеят трудно, но 51% не работят, 62% никога не са ползвали услугите на Бюрата по труда, а едва 4 % са започнали собствен бизнес.

Проучването посочва още, че се засилва евроскептицизма сред младите хора, а повечето не се интересуват от политическия и обществен живот на страната. 28% обявяват, че ще гласуват на предстоящите местни избори, а 10 % твърдят, че са готови да продадат гласа си. Ниско е и доверието в институциите. 80% от анкетираните смятат, че местната администрация не обръща внимание на техните проблеми, едва 32 % вярват че в България може да се забогатее по честен начин. Липсата на инициативност също е сериозен проблем след българските младежи. 98% не са членували в никакви организации, а само 7.5% са се занимавали с доброволчески дейности.
Един от проблемите е свързан и с междусекторната комуникация. Според заместник-министър Каменов ресорните министерства трябва да работят съвместно за успешното провеждане на младежки политики. Той обяви, че ще свика до края на месеца Национален консултативен съвет, на който ще бъдат обсъдени спешни мерки за решаване на проблемите.