Благородната дама се отдава на страстни ласки в Двореца край Балчик

Кралица Мария върти любов с градинаря Стоядин, пише БЛИЦ, макар че според историците е била на 59 години и едва ли се е отдала на подобни емоции.
През юни 1914 г. първото крило е готово и тя отива в Балчик. Всичко тогава е разкопано за строежа и кралицата остава с неприятно впечатление. Нарежда веднага да започне облагородяване на района, но се оказва, че няма кой да го направи, трябва да повикат специалисти от Австро-Унгария. Тогава при нея се явява мъж във военна униформа, но без пагони, и казва, че може да се заеме с тази работа.

Това е Стоядин Савчев, наскоро демобилизиран офицер от българската армия

В края на август обширен район е превърнат в екзотична градина – жасминови храсти, езерце с водни лилии, благоуханни бели, жълти и червени рози, кипариси, а има и две магнолиеви дръвчета. Когато Стоядин Савчев развежда кралицата из нея, тя остава очарована. Сядат за почивка в беседката край езерцето и тогава погледите им за първи път се срещат отблизо. Може би в този момент

между тях пламва първата любовна искра,

На 30 септември за последен път се разхождат със Стоядин в градината. Той набира огромен букет червени рози. Когато й го поднася, трънчета убождат пръстите й и тя го изпуска, затова казва на Стоядин да го отнесе в покоите й. От убоденото място е бликнала малко кръв, която Стоядин избърсва с листа от жасмин. Когато решава да си тръгне, кралица Мария го спира с думите „Остани, може би това е последният път, когато се виждаме“.

Преживяната нощ обаче толкова силно я впечатлява, че тя се връща в Балчик само след три месеца, в навечерието на Нова година, а през това време Стоядин Савчев е назначен за иконом на двореца. Едва дочакват да се срещнат и да останат насаме, за да се вплетат в любовна прегръдка и да се обсипят с ласки и целувки. Задоволяват дълго сдържаната страст, което и за двамата било мъчително, и след това сядат на празничната трапеза.

Стоядин отстрелял фазан и го сготвил, осигурил петгодишно отлежало карабунарско вино и цигански оркестър,

който свири български и румънски песни. Когато настъпва Новата година, Стоядин поднася на своята възлюбена сребърен пръстен с намерена от него перла в мида в морето. Тя също му е подготвила подарък – униформа с пагони на майор от румънската армия. Стоядин коленичи пред нея, целува й ръката и казва: „Кралице моя, аз съм офицер от българската армия и затова не мога да приема този великодушен подарък“. Тогава

кралицата сваля диамантения си пръстен и го поставя на ръката на Стоядин

с думите „Отсега нататък само смъртта може да ни раздели“. За съжаление, човешкият живот е кратък. Кралица Мария умира през 1936 г.  На свои разноски Стоядин прави параклис в чест на Мария. Когато усеща, че наближава краят на живота му, пожелава да бъде погребан до параклиса, така душата му с тази на неговата възлюбена да се срещнат отново в отвъдния свят.

По желание на кралица Мария нейното сърце е погребано в градината на двореца

в Балчик. След връщането на Южна Добруджа на България през 1940 г., то е преместено в замъка Браун в Румъния. След връщането на Балчик към България ректорът на Софийския университет превръща малката градина в огромен парк.

А дали това не е само сексуална фантазия на пийнал юнак се питат историци…