Що е то ацетилиран динишестен фосфат?

Хубаво нещо са етикетите. Особено на хранителните стоки. Колкото и с дребни букви да са написани, пак са хубави - носиш си очила, лупа и четеш. И все по-хубави - в смисъл по-подробни стават етикетите под зоркия поглед на ЕС.

Но - както винаги, има и но! Лошото на етикетите на храните е, че четеш и поне половината от прочетеното не го разбираш, пише "Всеки ден". Трябва или да си със специално професионално образование, или за всяка непозната думичка да правиш мащабно разследване в интернет какво се крие зад нея. Иначе сядаш на „тайната вечеря" с купеното от магазина.

Що е то например „ацетилиран динишестен фосфат". Има го на етикет върху любимата на българина храна - лютеницата. Влиза като „сгъстител" в състава на „възстановено доматено пюре". Защо и как е „възстановено" също е енигма, но поне думата звучи познато, а е и градивно, хубаво е да се възстановява нещо. Колкото и да се напъва мозъчно обаче редовият купувач, за „ацетилирания динишестен фосфат" най-много да му светне, че е нещо като нишесте, ама защо е „фосфат", и то „ацетилиран", е трудно да прозре така на прима виста. Задълбочено трябва да се готви за домашно.

За наситените „трансмастни киселини" вече сме подготвени. Знаем поне, че са нещо ама много гадно и вредно. Нищо че ги има във всяко месо по природа и трябва просто човек да намали употребата на мръвка - количеството й е виновно, а не страшно звучащото „трансмастни". Но като са ги написали така на етикета, защо да не обвиним някого, че са ни ги подхвърлили в чинията „тези отрови".

И представете си, ще сме напълно прави. Защото има и индустриално произведени трансмастни киселини, които се получават при „хидрогениране" на растителни мазнини. Хидрогениране пък значи втвърдяване и иде реч за маргарин, палмово масло и т.н., от които все повече хора бягат, но ако ги видят по този начин изписани на етикета.

Да не споменаваме, че има „хидрогенирани" и „частично хидрогенирани" и разликата и вредността е съществена, но пък объркването вече пълно за клетия потребител. Не може обаче да не споменем най-често срещаната се съставка в поне 90 на сто от колбасарските продукти у нас. На етикета пише „машинно обезкостено месо".

Ще си рече човек - машини я правят тази толкова трудоемка дейност. Така си е, машини смилат на нещо като кървава тиня всичко подадено им - кокали, кожа, жили, ципи, четина, нокти, клюнове и т.н. На етикета обаче всички тези налични съставки ги няма. Дори и Европа няма да наложи вписването им. Защото и в Европа ги има, и по целия свят - отдавна са част от хранителната индустрия тези на практика „естествени съставки".

И в крайна сметка истината е пак в писането на подробни етикети и в подробното им четене. Та да връщаме обратно на щанда всичко съмнително, дори и да го има на етикета. И да се храним с тия неща с простичките етикети.