Кой контролира плочите, поставени по пътищата в памет на загиналите в катастрофа?

Плочите, поставяни по пътищата в памет на загинали в катастрофи, са без контрол, установи проверка на в. “24 часа”. Според данните на МВР убитите при катастрофи през последните 20 години са средно 700-800 души. Само за миналата година те са 660. Ако за всеки загинал се поставя по една паметна плоча, то по пътищата би трябвало да са изникнали 14 000-15 000 паметника.

Данни, събрани от поръчките на каменоделци, които изработват надгробни плочи, сочат, че всъщност техният брой по пътищата е поне 6000. В Закона за устройство на територията е записано, че за паметници и кръстове с височина до 3 м разрешение за строеж не се изисква.

Премахването на незаконни плочи трябвало да се извършва от Дирекцията за национален строителен контрол. Но и от там не вземали отношение, тъй като извършвали проверки само след подаден сигнал. Такива обаче за надгробни плочи нямало.

Според Закона за пътищата без разрешение се забранява поставянето на възпоменателни плочи и знаци в обхвата на пътя. От пътната агенция обясниха, че в повечето случаи към тях никой не се обръща за разрешение, тъй като паметниците се поставяли в частни терени, съседни с пътното платно.

Ако паметник все пак попаднел в сервитута на пътя, в закона нямало текст, който да позволява налагането на санкции за поставянето му без резрешение. От друга страна, заради етични съображения и да не се смята за тормоз над опечалените близки служителите на областните поделения на пътната агенция не махали плочите и не изисквали и план за обекта, както е нужно по закон.

Доста различни са паметниците, предназначени за гроб и за увековечаване на мястото, където е станала трагедията, обяснява Кадри Асан, който от 68 г. е каменоделец, едните били по-масивни, а тези по пътищата изглеждали по-скромни. Представлявали най-често груб камък, който да свидетелства, че на това място е имало катастрофа със смърт. “Правят го за утеха. Ходят по магистрали, улици и главни пътища да палят свещи, за да тешат мъката. По този начин почитат мястото, където е излетяла душата на починалия в резултат на катастрофа”, обяснява Кадри.

Някои слагали кръстове и изписвали имената на жертвата. “Има и такива, които поръчват по-внушителни композиции. Когато става дума за младежи или деца, обикновено извайваме ангелчета с крилца”, разяснява Кадри.

Според него преди години мраморът бил три пъти по-евтин, а един скромен паметник излизал 500 лева. “Близките плащаха, без да се пазарят, донасяха подаръци, ракия, вино, луканки за бог да прости. Сега за същия монумент гледат сумата да не надхвърля 300 лева. А работата ни не е лека - гълташ прах, дялаш, ръцете ме болят”, жали се Кадри Асан.

Той бил най-доволен от клиенти, които били средна ръка. “Богаташите, които не си знаят парите, са по-стиснати. Поръчват, а не плащат. От 7 г. един бизнесмен ми дължи 1000 лева за паметник от черен гранит и не ми плаща”, оплаква се Кадри.

На няколко метра от него работи колегата му Петър Чолаков. Той също има поръчки за постаменти, които да отбелязват лобните места по пътищата. “Лошото е, че напоследък все повече млади хора гинат. На “Тракия” се убиха 3 деца. Сърцето да те заболи, като им поставяш снимките и изписваш годините на раждане под имената им”, признава каменоделецът. Още помнел трагедията, при която четирима студенти намериха смъртта си в река Чая на връщане от 8 декември в Смолян. Сега мястото е увековечено с паметник.

Повечето шофьори не обръщат внимание на паметниците край пътя и мислят, че няма смисъл от тях, твърди пловдивският психиатър Веселин Герев. По магистралите, полицейските пунктове и главните пътища имало показани ударени автомобили. Някои били смачкани до неузнаваемост и дори били качени на рампи за по-голяма видимост. Тези ужасяващи гледки обаче не въздействат на останалите водачи и дори не ги стряскат и не постигат превантивен резултат, твърди Герев.

Според него това се дължало на заложеното в психиката на българина убеждение, че на него няма да му се случи такова нещо. Дори повечето шофьори при вида на паметници казвали - виж, тук един се е размазал. Голяма работа!

Герев твърди, че отбелязването на лобните места на загинали в катастрофи с параклисчета вместо с паметници, както е в Гърция и Австралия, е по-удачно. Хората в тези държави били повече вярващи и имали страх от Бога. Когато ги сполети нещастие, ставали смирени и това им действало възпитателно. Ходят, палят кандилца и по този начин си спомнят за страшната ситуация, която им действа превантивно.

У нас имало известна превенция, но тя действала само на близките на загиналите, и то за определено време. Това е психологическият механизъм на изтласкването, обяснява Герев. Засегнатите си го обясняват с някакво обективно стечение на обстоятелствата. Смятат, че ги е сполетяло нещастие по съдба.

Роднините на жертвите вдигали паметници по-скоро за утеха. Водела ги подсъзнателната мисъл, че така умилостивяват съдбата и подобни трагедии няма да се случват на друг човек от семейството. Традицията да се отбелязва така лобното място се засилва в края на XIX и началото на XX век. Освен по пътищата в България такива паметници има и в Сърбия, Гърция и Черна гора.

С поставянето им близките героизират починалия, твърди Васил Гарнизов, зам.-председател на Асоциацията по антропология на Балканите. (Виж интервюто). Поставянето на плоча било усилие за загиналия да продължи да се мисли и след смъртта индивидуално и героически.